Туристически маршрути и екопътеки

ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ЗА

МАЛЪК И СРЕДЕН БИЗНЕС – ВЕЛИНГРАД

ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО

ЮНДОЛА 1919”

предлагат следните

туристически маршрути

Велинград – с. Юндола (4 ч. )

От автогарата в квартал Лъджене шосето върви на северозапад по долината на река Луковица, след което се изкачва по левия склон на реката. За около 30 мин. с автомобил се пристига в село Юндола (1380м н.в.)

Името на местността има различни тълкувания. Според едно от тях то произлиза от старобългарската дума юндол, която означавала място за пазар на вълна. Юндола е планински курорт, ограден от всички страни с иглолистни гори На около 10мин. в югозападна посока се намира туристическата хижа “Юндола”.

В околностите могат да се направят няколко краткотрайни излета: на юг – към Пашови скали, а още по-нататък – до Аврамови колиби (1268м н.в.), където е най-високата жп гара на Бал­канския полуостров.

На северозапад може да се стигне до хижа “Кладова”.

/на изток маркиран – червена боя/

Юндола – Пашови скали (40 мин.)

Легендата разказва, че някой си паша от Татар Пазарджик дошъл тук на лов. Наблизо пася­ла козите си хубавата Севдана. Пашата я видял, много я харесал и се опитал да я отвлече. Вдигнала се врява, разлаяли се кучетата. Годеникът на Севдана Гюргю дочул врявата, дошъл при ска­лите, хванал пашата и го хвърлил долу в пропастта. След това двамата със Севдана забегнали да­леч.

От Юндола има два изходни пункта за Пашови скали. Единият е от хижа „Юндола”. Преваля се връхчето Шейтанка и се продължа­ва в югозападна посока по маркирана пътека. За около 20 мин. през борова гора се излиза на открит терен – това е районът на Пашови скали, надвиснали над дълбокия дол на Люта река. Те представляват красив скален масив, от който се открива чудна панорама към околните села, част от Родопите, от Рила и це­лия Пирин. Тук растат няколко защитени растения – стефчова тлъстига (Sedum stefco Stef.), ресничест дебелец (Sempervivum ciliosum craib), обикновена кандилка (Aquilegia vulgaris L.). През юни и юли целият район побелява от маргарити. Обявени са за природна забележителност през 1981 г.

Другият изходен пункт за Пашови скали е параклисът Св. Петка. От тук по пътека в посока юг се върви около 35 минути до тях.

Велинград – хижа “Кладова” (2ч. и 30 мин. – 3 часа) /през Печенек/

Кладова е местност, с около 200 дка слънчеви поляни, обградени с венец от високи и стройни смърчове. Името си получава преди Освобождението 1878г., когато Барон-Хиршовата компания, строяща жп линията София – Саранбей (Септември), добила правото да ек­сплоатира горите в тази местност. Дървеният материал се добивал тук и се съхранявал на кла­ди, откъдето идва името Кладова.

Изходен пункт за местността е последната автобусна спирка в квартал Каменица. След излиза­нето от квартала и преминаването на малко долче пътят се раздвоява. Тръгва се вдясно, по коларски път, в северозападна посока – можем да видим феномена „Рибата”. След 10 мин. се пристига в подножието на Елин връх. От­тук се вижда ясно очертаващата се височина Драгиче. На 500 м. южно от нея е местността Улич­ките – наредени в три реда високи скали. Пътеката продължава през обширна поляна и през мес­тност, залесена с бор и дъб и достига широка поляна – Платот. Оттам след 7-8 мин. се из­лиза пред забележителните Печенежки скали. От Драгиче до тук се върви 1 час. Пътеката навли­за във вековна иглолистна гора, след която се стига до първата кладовска поляна. Завива се на­ляво през южния и край, пресича се малко долче и се стига до втората поляна с наклон на из­ток. 2-3 мин. са необходими за изкачване на очертаващия се ръб, и насреща се разстила друга поляна – около 50-60 дка, в центъра на която се намира хижа “Кладова”. Разположена е на 1650 м н.в. под връх Черновец. Хижа „Кладова” включва електрифицирана двуетажна сграда с ка­пацитет 52 легла. /Хижата в момента не е действаща/

Хижа “Юндола” – хижа “Кладова” (3ч. 30 мин.)

Към хижа “Кладова” водят два пътя – през Черновец (2 ч и 30 мин) и през Бялата скала (3ч). Отначало пътят е общ. От хижа “Юндола” се тръгва на североизток пресича се шосето за Велинград и по широк път се стига до местността “Локвата”. Тук пътят се разклонява. В северозападна по­сока стръмна маркирана пътека води към връх Черновец, заобикаля го от запад и излиза при скалната група Ушите. Продължава по билото на североизток, пресича просеката за ски пистата и сли­за при хижа “Кладова”.

Североизточният път от местността „Локвата” заобикаля от юг и югоизток връх Черновец и минава край Бялата скала. Той е по-лек за преход. Стига до дълбок дол с огромни отвесни скали и вековни букаци по терасите. Това е местността „Бялата скала”. От нея, през букова и борова гора по маркирана пътека се излиза на хижа “Кладова”

/маркировка – червена боя/

Хижа “Кладова”- Начовото – Бялата вода (2ч.30мин.)

През 1892 г. народният поет Иван Вазов на път за Чепинската долина преминава със своя водач през местностите „Алабак” и „Бялата вода” . Според описанието му тя е онзи приказен кьт, откъдето древният Орфей пленяващ с гласа и ли­рата си цялата природа, черпел своето вдъхновението. Днес има поставена плоча на поляната.

За един час от хижа “Кладова” през местността „Митилева мандра” и през „Пейова полян” се стига до „Начовото” (бивше летовище на с. Каменица). Оттук за 20 мин. по лек автомобилен път се пристига в местността Бялата вода.

Маршрутът е подходящ и за велотуризъм.

/маркировката е с червена боя и продължава през хижа „Милеви скали” – хижа „Равно боре”, „Варварски бани” /

Велинград – «Старият чарк» (1 час)

През 1384г. на река Еленка е построен първият чарк (малка примитивна работилница за разбичване на дървен материал) и до ден днешен местността носи това название. Горският чарк (бичкиджийница) наподобява колиба с монтирана машина за бичене на трупи, задвижвана от вода при голям пад; затова са правени по течението на горски реки и дерета. Предполага се, че инициатори­те са били хора от местния известен Пеев род.

За «Стария чарк» може да се тръгне от няколко места: центъра на Велинград, Вельова баня и хотел „Велинград” леко на североизток по пътя; от хотел „Двореца” по стръмна горска пътека в северозападна посока, или от кв. Каменица на запад от училището по горски път.

Според преданията на билото Гергьовица се е намирал манастир, разрушен през годината на помохамеданчването. През 20-те години на нашия век каменчани разкопават мястото и откриват не са­мо основите му, но и костите на трима от загиналите монаси, както и ценна владишка корона. През 1991г. населението с доброволни вноски възстановява и изографисва параклиса „Св.Георги”. Продължава се на запад по мек коларски път. Стига се до местността Марчова кория за 15мин. – параклис „Св. Никола”. Тук пътят се раздвоява – единият наляво за Юндола, а другият – надясно за Стария чарк. Скоро се навлиза в живописна алея, а след нея се излиза на река Еленка. Това е местността „Стария чарк” – малки полянки, в центъра на които шурти чешмичка с изключително мека и чиста вода за пиене. Мястото е тихо и спокойно, потънало в мла­ди борови насаждения. Има и малък заслон.

/на дясно маркирана пътека за местността „Уличките” – зелена, а наляво – за хижа „Самоводица” – Бялата скала – хижа „Кладова” – синя/

Велинград – „Чолаков чучур” – местността „Извор” – местността „Драгиче” – местността „Уличките” – местността „Стария чарк” – Велинград /2ч. – 4ч./

Тръгва се от последната спирка в квартал Каменица по пътеката за „Елин връх”. След кратко изкачване стигаме местността „Ачовица”. Отделяме се от пътеката и тръгваме на юг /вляво/. По коларски път стигаме местността „Извор” – поляна, където през пролетта цъфтят прекрасни цветя. Има и чешма с питейна вода. Продължаваме на юг по пътеката през рядка дъбова гора и стигаме на заслона на местността „Драгиче” /има вода/. Пътеката продължава на юг. Пресичаме пътеката, която води за хижа „Кладова” и стигаме местността „Уличките”, където можем да видим красиви каменни феномени. В местността има и заслон, който е отмясто за отлично очивка. Пътеката продължава на югоизток и стигаме местността „Стария чарк”. Оттук до града може да се стигне по два маршрута:

„Стария чарк” – последна спирка на квартал Каменица – там, откъдето тръгнахме

„Стария чарк” през Никульова църква – Гергевана – Велинград.

Велинград – «Бялата скала» (3часа)

«Бялата скала» е огромна скала в подножието на вр.Черновец (1834м). До нея се достига през квартал Каменица срещу течението на р.Еленка, като пътя продължава по пътеки в дъбова гора. В подножието и се намира лобното място на Вела Пеева – героичната партизанка, на чието име е кръстен и градът Велинград.

За да се стигне до нея се тръгва от центъра на кв. Лъджене към хотел «Двореца». Минава се покрай параклис „Св.Георги” по билото Гергьовица. Следва се маркираният път право на запад и за 30 мин. се стига до местността «Марчова кория». По същия път на запад само след 400-500м се пристига на малка полянка. Тук пътят се раздво­ява. Тръгва се не на запад към Юндола, а на северозапад и надясно – към м. «Стария чарк». След 10мин. се излиза на река Еленка, край която също има два пътя – по левия и по десния бряг на ре­ката. За предпочитане е пътят по десния бряг. Преминава се покрай водослива на два потока, през просторна поляна и през рядка дъбова и борова гора. Стига се до местността «Еголето». Тръг­ва се наляво по черен път. Пресича се «Ушево дере», след което се отклоняваме вдясно от пътя. Движим се по маркирана стръмна пътека. Навлиза се в млада дъбова гора. След 30 мин. се излиза на поляна в подножието на връх Черновец, в южния край на ко­ято се издига огромна скала, наречена Димова. Оттук започва най-стръмната част на пътя. Около 15мин. продължава изкачването до малка скалиста заравненост. Насреща, право на север, се открива стръмен склон, покрит от огромни скали – «Бе­лите скали».

/синя боя – много добре маркирана – Велинград – параклис „Св.Георги” – параклис „Свети Николай” – местността „Стария чарк” – хижа „Самоводица” – „Бялата скала” – хижа „Кладова/

Велинград – «Елин връх» (2ч. и 30мин.)

Името си върхът носи от манастира „Свети Илия”, съществувал тук през Средновековието и разрушен през 1666г.

Тръгва се от последната автобусна спирка на кв. Каменица. След напускане на квартала се пресича малък дол. Върви се в северна посока по коларски път, западно от дола. Изкачва се стръмен участък и за около 20 минути се стига до височина, наречена „Градот”. Ясно се различават дебели каменни стени с открояващи се входове и вътрешни помещения. Наименованието „Градот” подсеща за славянския му произход. Началото на тази крепост датира от времето на император Юстиниан (VIв). Разшире­на и подобрена през годините на Първото българско царст­во, тя играе важна роля като стражева крепост на Чепинския край.

От Градот на север се очертава доста стръмно било, което води до върха. Най-стръмната и трудна част от пътя продължава до надвис­налата над „Градот” височина, наречена „Челото”. Дотук се върви 30мин. До „Челото” и малко по-нагоре пътеката ми­нава през млада дъбова, а после – и през борова гора. Тук през 1923г. се събират 15 мъже от града за участие в Септемврийското въстание.

От „Челото” до „Елин връх” пътеката става по-полегата. Само след 40-50мин. се стъпва на върха /1568м/. Оттук се разкрива панорама към Велинград, Родопите, Стара планина, Пирин и Източния дял на Рила.

Велинград – връх «Острец» (2ч. 30мин.)

Острец /1378м/ е слънчев връх, обрасьл с прошарена широколистна гора. Наречен е от туристите велинградски „Олимп”, защото от него се открива гледка към Рила, Пирин и Родопите. През средните векове точно на върха е имало манастир „Св.Георги Победоносец”. Местните жители нарекли склоновете на върха Гергьована. Преданията разказват, че през 1640г. игуменът на манастира осветил построената от бан Вельо баня – Вельова баня.

За връх „Острец” се тръгва от кв Лъджене. Излиза се на височината „Казармата” (ресторант “Бор”), продължава се вляво, за да се стигне до местността „Бабино бърдце” (хотел „Кисловодск”). Тръгва се на югозапад по пътека с лек наклон, която преминава през местността „Войнишка поляна”, и оттам на запад се стига до „Шопова поляна”. От западния си край тя е удължена с билото „Мангов льон”. Оттук през 1852г. на красотата на природата се любувал дори и поетът Иван Вазов. От „Мангов льон” се слиза в ниска седловина, след което започва изкачването по югоизточния склон на връх „Малък Острец”. От този пункт пътят върви южно почти по равното било и едва когато стиг­не в подножието на „Голям Остре”, теренът става доста стръмен, но разстоянието е късо. От Ма­лък до Голям Острец се върви около 40 мин. На самия връх е построен заслон за отмора на ту­ристите – има пейки и маси и голяма църква – базиликата „Св. Георги”. Вода може да се намери в кладенчето в дерето, разположено западно под върха. Покоряването на връх «Острец» е незабравимо преживяване за любителите на природата.

/маркировка зелена – много добра/

Велинград – «Просце» – «Брези» (2 часа)

Изходен пункт е прочутото езеро «Клептуза» (квартал Чепино), което носи името си от карстовия извор в подножието на защитената със закон едноименна местност. Изворът има дебит 600-1000л/сек. Местността е забележителна и с прекрасните насаждения от черен бор на възраст от 90 до 150 години. Там можем да видим параклис „Св. Илия”. Вървейки се на югоизток и достигаме открита широка седловина. От юго­запад се издига вр. Клептуза, а на североизток са склоновете на вр.”Просия”. Това място се нарича „Долно Просце”. Просторните поляни са прорязани от малък дол. Югоизточно от дола в ливадите има извор. Продължава се на североизток и за 15мин. се достига местността „Горно Просце”. В източния край на поляната се вижда път, който се насочва на изток. Той отвеж­да в местността „Брези”. Минава се през дълбок дол, наречен „Пожарното дере”. От „Горно Просце” до тук пътуването е не повече от 40 мин. Най-западният край на местността «Брези» е вълноо­бразен полегнал на юг слънчев склон, огромен по размери, осеян с редки борове и бук. През ранно лято и през есента тук растат гъби. Вода има на две места – в най-югозападния край на местността и в северо-източния й край, под вр.”Брези”. Това е прочутият извор „Сивата вода”. И двете местности – „Просце” и „Брези”, са особено предпочитани за целогодиш­ни излети от планинарите.

/маркировка червена/

Велинград – пещера «Лепениц» (2ч 30 мин)

Пещерата е дълга 1356м и е един от 17-те национални пещерни обекти в България. Впечат­лява най-вече с богатите си образувания – сталактити, сталагмити и сталактони, каменни заве­си, нежни драперии и чадъри, бисери и рози, които се отразяват в кристалните води на езерата. Пещерата е на три етажа. В долния етаж тече подземна река, вторият е сух. Очаква се той да се превърне в туристическа атракция благодарение на доброто сътрудничество между двете съседни общини /Велинград и Ракитово/ и Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите, след като бе отменен забранителният режим за първите 600 метра. Някои от залите имат интересни имена като Концертната зала, Арманите и Срутището. От пещерата са проучени и картирани над 1300 метра.

За пещерата се тръгва от квартал Чепино по шосето за гр. Сърница. При водослива на «Лепеница» с «Бистрица» се поема по асфалтирания път край река „Лепеница”. Към 4,2 км следва отбивка по асфалтирания път наляво. Той води до мраморната кариера. Продължава се наляво още 2,4 км по пътя край река «Лепениц». По него има две пещери – „Сухата пещера” и друга, по-малка от нея. По същия път за 40-50 мин. се стига до малък дървен мост. Вляво от него се вижда рекичка, която извира изпод канара – това е естественият вход на пещерата „Лепеница”. Този ход е труднопрохо­дим, защото е нисък и трябва да се пълзи около 50 м в студена вода.

Велинград – връх «Голяма Сюткя» (5ч 30 мин)

Голяма Сюткя (2186 м) е вторият по височина връх в Родопите. Известен е с няколко име­на – „Спартак”, „Воден”, но най-старото и най-полулярното е „Сюткя”. Някои търсят произхода му от су-кая /воден камък/, други – от сют-кая /млечен камък/. Изходен пункт е квартал Чепино. Тръгва се по асфалтирания път за гр. Сърница и се стига до во­дослива на р. «Бистриц»а и р. «Лепеница», а от там – наляво по пьтя край р.Лепеница. Пресича се мостът и на 100 м има отклонение надясно. Преминава се р.Лепеница и се поема по стръмния склон на връх „Сертьова чука”. Местността се нарича „Кръколиците”. След около 10 мин. се изоставя правата пътека и се върви надясно по друга обиколна пътека, която излиза източно от върха на седловината, наречена «Широка поляна». Продължава се на изток по пътя, който ми­нава по северния склон на отсрещната височина, докато се излезе на високото и равно било. По билото се достига подножието на връх „Чадъра”. На изток от върха се намира поляна в южния край на която има чешма, наречена „Пъркова чешма”. Пътеката продължава на изток и води до местността „Гъбите”, след което се редят пак борови гори, докато се стигне до просторни поля­ни-пасище „Тузлата”. Още малко път, и се стига в подножието на височината „Биндер”. Изкачва се височината и се върви през иглолистна гора за да се излезе на поляната „Капакли бунар”. Продължава се на североизток по обрасла просека, за да се стигне до билото на Сюткенския масив и оттам – по тревиста пътека, до най-високата точка – пирамидата на връх «Голя­ма Сюткя».

Велинград – връх Стража (1ч 30 мин)

Според преданието на връх «Стража» били построени наблюдателниците, от които стражите на крепостта «Цепина» следели движението по пътя от запад. В случай на опасност те сигнализирали на тъпанджиите от главното управление на върха, които пък съобщавали на охраната на съ­седната крепост „Градище”. От своя страна тя известявала укрепените пунктове над селата Костандово, Ракитово и Дорково. По този начин при тревога се вдигало на крак цяло Цепино.

За да се отиде на връх Стража от квартал Каменица, се тръгва на изток кьм асфалтовата база и водната помпена станция. От станцията се поема по стръмния склон и за 15-20мин. се стига на височина, вдала се на запад над реката. Това е „Стражата”. Този път е по-прав и по-кратък.

От квартал Лъджене се тръгва на изток по бул. „Хан Аспарух” и се излиза на шосето за Пазар­джик и Батак. Отминава се мостът на река „Мътница” и се пресича жп линията. Преминава се меж­ду овчарниците и се поема по склона на връх „Стража”, като се държи посока северозапад. Прекосява се каналът на напоителната система. За 30мин. се стига от канала до върха.

Велинград – местността „Близнаците” – местността „Вазова поляна” през „Катарово дере” – параклис „Св. Спас” – Клептуза (2 часа – 2,30 часа)

Тръгва се от квартал Лъджене покрай водоема по маркираната пътека за връх «Острец». Тук туристите си наливат вода, защото маршрутът е безводен. Преминаваме през „Войнишка поляна” и след около 10-15 минути стигаме до местността „Гъбарника”. Отделяме се от пътеката за връх „Острец» и тръгваме на юг /наляво/. След кратко изкачване през дъбова и борова гора стигаме местността „Близнаците”. Там можем да видим защитено дърво, за което има легенда. Там също има заслон, който е отлично място за отдих. Спускаме се по лек наклон и стигаме местност „Шопова поляна” /оттук има пътека, която се отделя на югоизток и през дъбова гора се стига за около 30 минути до БЛЦ „Камена”/. Тръгваме пак по пътеката за вр. „Острец”. Отделяме се от пътеката на север и след 10 минути стигаме „Вазова поляна” или „Мангов льон”. Това място е посещавано от поета Иван Вазов през 1892г. – там има паметна плоча и заслон. Мястото е много посещавано от туристите и гости на Велинград. Оттук слизаме в ниска седловина, пресичаме пътеката за вр. Острец и се спускаме на юг. Стигаме малка полянка, пресичаме „Катарово дере”, където има чешма с питейна вода и след около 20 минути изкачване излизаме на билото. Поемаме по пътеката на изток и стигаме до параклис „Св. Спас”, където има широка поляна с два заслона, маси и пейки. Има останки от стар манастир, построен е дървен иконостас. Тук всяка година на празника „Св. Спас” се прави богат курбан. Пътеката продължава на изток и след 30 минути стигаме карстов извор „Клептуза”.

Велинград – пресечна точка на 24 меридиан и 42 паралел (24° ИД и 42° СШ)

Отбелязването на пресечната точка на 24 меридиан и 42 паралел (24° ИД и 42° СШ) е по идея на професор Г.Пухалев /1935 – 2008г./ от ЛТУ София. Имало е няколко предположения за местонахождението на точката: под местността “Маркови скали”; над квартал Анезица; на северен склон с изглед към хмелови полета; над местността “Благовото” до “Микроязовира”. Изготвен и реализиран е проект за точно локализиране на точката и маркиране на маршрут до нея.

Възможни подходи към точката са: през квартал Анезица или през конна база «Сивек» и «Микроязовира».

Изходен пункт е езерото “Клептуза”. Върви се около 20 минути в посока изток покрай «Старите гробища». След 20 минути изкачване достигаме до плато «Гагови ниви», в дясно остават «Маркови скали». По маркирана пътека в посока североизток се върви около 40 минути, след което се изкачваме около 15 минути по стръмен склон и пресичаме коларски път. Над него, на скат е Точката маркирана в бяло-зелено. Има поставени табели.

П А Р А К Л И С И :

«Света Петка» - в маршрут Юндола

За туристите, които искат да обиколят светите места в тази част на Родопите, има важна спирка и на Юндола. На поляна в самия център на селището е параклисът “Света Петка”, изграден с помощта на местното горско стопанство и на дарители. Храмовият празник се чества на 14 октомври – Петковден.

« Свети Илия» - в маршрут Велинград – Елин връх

Над уникалния карстов извор Клептуза по инициатива на туристи и жители на квартала е построен параклисът “Свети Илия”. Той е разположен на метри от откритото при разкопки тракийско светилище. През 2000 г. тук бе подновена стародавната традиция хората да се събират на курбан.

В резултат на започнатите през 2002г.проучвания, бе установено, че се касае за за обект с култово предназначение от желязната епоха. Най-вероятно това култово място е започнало да се почита от тракийското население /племето беси/ още от 7в. пр.Хр. до 4 в.пр.Хр. Това е краят на ранножелязната епоха и през късножелязната епоха. Целият обект обхваща площ от 1 декар. Мястото, в което са се извършвали основните култови действия, е оградено с каменна стена, която е с ширина между 2 и 2,5 м. Подобно ограждане на култови места е откривано в светилищата при село Бабяк, с.Црънча и с.Левуново.

Открито е голямо количество фрагментирана керамика от типа «Цепина», която е характерна само за този район. В научната литература се смята, че култовите съдове са били поставянислед тяхното полагане, т.е. предварителното счупване или пробиване на съдовете е един вид ритуално умъртвяване.

На проучвания обект няма следи от по-късна човешка дейност, дори от времето на Римската епоха и средновековието.

«Свети Никола» - в маршрут «Стария чарк»

«Никулова църква» е средновековна църква намираща се на 3 км. западно от кв. Каменица, разположена по един от най-популярните туристически маршрути: «Гергевана» – «Стария чарк». Параклисът е издигнат на място, където преди векове е имало християнско светилище.

Местността Никульова църква, където на мястото на разрушен от поробителите през 17 век храм сега се издига красив малък параклис “Свети Никола”. На всеки 6 декември – Никулден, независимо от зимните условия, около параклиса се събира множество хора и се раздава курбан за здраве и благоденствие. За удобство на туристите има чешма и маси, а на 20 минути път е красивата местност Старият чарк с ледена планинска вода, река и туристически заслон. От разклона при Горския пунк тръгва маркирана пътека и за живописната местност Славееви скали.

«Свети Спас» - в маршрут Велинград – местността „Близнаците” – местността „Вазова поляна” през „Катарово дере” – параклис „Св. Спас” – Клептуза

В местността Свети Спас, до която се стига по пътека от изхода на Чепино в посока Сърница, има малък дървен параклис на името на светеца. На това място всяка година 40 дни след Великден се чества Спасовден (Възнесение Господне), а надеждите на чепинчани са, че ще се намерят щедри хора за построяване на параклис.

Местноста е в близост до минералните извори в квартал Чепино. Посещава се от хора, които молят светията за своето здраве.

«Свети Георги» - в маршрут «Стария чарк»

Намира се на хълма, южно от кв. Каменица. На това място някога е имало манастир, разрушен при помохамеданчването. Наименованието му „Свети Георги”, се прехвърлило върху хълма „Гергьовица”, преиначено /на каменски диалект/ в „Гергевана”.

Това е един от най-старите и почитани от местното население параклиси. Храмът носи името на Свети Георги, а за създаването му са запазени легенди. Мястото не е избрано случайно, а е просънувано. При разкопки през 30-те години на ХХ век са намерени основите на стар манастир. Параклисът е възстановяван два пъти през ХХ век, тъй като е бил разрушен от вандали, сполетени впоследствие от семейни нещастия.

Времето заличило всякаква следа от съществуването на този манастир, но са намерени църковна утвар, скелети на погребани духовници край олтара и съд с венециански сребърни монети. Ежегодно на Гергьовден край параклиса става събор с църковна служба, курбан, песни и хора.

ЛЕГЕНДА:

В ( ) са дадени информативно необходимите пешеходни времена.

ИЗТОЧНИЦИ:

  1. Енциклопедичен справочник «ЧЕПИНО А-Я»

  2. Туристически пътеводител за Велинградски регион

  3. GOOGLE EARTH

  4. www.gradvelin.com

  5. http://www.velingrad.com

  6. www.planina.e-psylon.net

  7. www.velingradpics.blogspot.com

Коментарите са изключени!