РЕШЕНИЕ №201

Администратор / 05/06/2015 / Решения / Връзка

Относно: Анализ на ситуацията и оценка на потребностите от социални услуги в Община Велинград за периода 2013 – 2014г.

На основание чл.21, ал.1, т.12 от ЗМСМА, чл.36а, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, след проведеното гласуване с:

Брой гласове

“за”

Брой гласове “против”

Брой гласове «въздържали се»

Брой

присъствали

Общ брой общински съветници

Общински съвет Велинград,

Р Е Ш И:

1.Приема Анализ на ситуацията и оценка на потребностите от социални услуги в Община Велинград за периода 2013-2014г.

2.Задължава Кмета на Община Велинград да изпълни процедурите по т.1.

Приложение: Анализ на ситуацията и оценка на потребностите от социални услуги в Община Велинград за периода 2013-2014г.

Възлага изпълнението на решението на Кмета на Община Велинград.

Настоящото решение е прието на заседание на Общински съвет – Велинград, проведено на 28.05.2015г., Протокол №8, точка №20 от дневния ред, по вх.№371/15.05.2015г. и е подпечатано с официалния печат на Общински съвет – Велинград. Контролът по изпълнение на решението се възлага на Постоянната комисия по образование, култура, здравеопазване, вероизповедания, социална политика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОбС:

/Д.Кехайова/

УТВЪРДИЛ:

КМЕТ НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД

/ИВАН ЛЕБАНОВ/

Анализ на ситуацията и оценка на потребностите в Община Велинград

Доклад

Въведение

Ситуационният анализ и оценката на потребностите на рисковите групи в община Велинград е етап от процеса на стратегическо планиране на социалните услуги на областно и общинско ниво, инициирано от областна администрация Пазарджик в партньорство с МТСП и АСП.

В рамките на тази инициатива се пилотира цялостен модел на планиране, развиване и предоставяне на социални услуги на областно и общинско ниво, насочен към подобряване на достъпа до качествени социални услуги, повишаване на ефективността и ефикасността на системата за социални услуги и използването на структурните фондове на Европейския съюз.

Общинското планиране се осъществява с прякото участие на всички заинтересовани страни – Община Велинград, Дирекция „Социално подпомагане”, местно базирани държавни институции, представители на целевите общности и рисковите групи. Областна администрация координира процеса на планиране, подкрепя изработването и изпълнението на общинската стратегия чрез техническа помощ – за управление и предоставяне на социални услуги.

Проучването на ситуацията в община Велинград е фокусирано върху нуждите от социални услуги, приоритетно ориентирани към възрастни хора, с цел социално включване на уязвимите общности и групи от населението в община Велинград.

Аналитичният доклад е продукт на съвместните усилия на екипа на Община Велинград, Д”СП” – Велинград,ОЗД към ДСП – Велинград, Отдел „ОКВ” – Велинград, Д”БТ” – Велинград, ръководители на социални услуги и др.обобщава резултатите от проучването и оценката на потребностите от социални услуги в община Велинград.

Представеният предварителен доклад беше финализиран след обсъждането му на работни срещи на общинска работна група, определена със Заповед на Кмета на община Велинград, специалисти и ръководители работещи в социалната сфера.

Методология

Проучването на ситуацията в община Велинград е фокусирано върху нуждите от социални услуги, разглеждани в общия контекст на социо-икономическите проблеми, политики и мерки за социално включване на уязвимите общности и групи от населението в общината.

Оценката на потребностите е основа за планирането – тя е необходима, за да може планирането да отговори на реалните нужди от социални услуги за рисковите групи, да съответства на реалните възможности и капацитет на местните партньори за осигуряване на необходимите услуги и – в по-широк план – да съответства на дългосрочните тенденции в развитието на община Велинград.

Целите на проучването са:

Да се очертае общата социо-демографска и икономическа картина на населението в община Велинград – проблематика, настояща ситуация и тенденции в развитието;
Да се анализират факторите, които създават рискове пред индивиди /общности/ групи по отношение на тяхната социална интеграция и социалната кохезия;
Да се определи кои са индивидите и групите в риск – какви са техните характеристики, брой и териториално разположение; какво е отражението на рисковите фактори върху тях;
Да се оценят възможностите на наличните ресурси, както за подкрепа на идентифицираните групи в риск чрез развитие на социалните услуги, мерки за преодоляване на създадените проблеми, така и за превенция на риска.

Обхватът на темите на проучването включва широк кръг социо-икономически проблеми, демографски тенденции, общо състояние на сектора социални услуги в община Велинград като осигурени човешки ресурси, достъп, капацитет и качество на наличните услуги. Потърсена е обратна връзка и за нагласите и очакванията от общинското планиране на заинтересованите страни – местна власт, ДСП, и потребители на социални услуги. В географско отношение обхватът на проучването покрива община Велинград и всички 22 кметства на нейна територия, като се обръща специално внимание на малките изолирани населени места, където живеят малобройни рискови групи.

В контекста на стратегическото планиране на социалните услуги се очертават и практическите ползи от ситуационния анализ. Обобщените резултати от проучването и заключенията в аналитичния доклад ще осигурят:

Обосновка за избора на приоритети и стратегически направления в Общинската стратегия и план за развитие на социалните услуги в община Велинград;
Профил и характеристика на отделните рискови групи и подгрупи, необходими за дизайна на услугите и мерките, включени в общинската стратегия, които да съответстват на специфичните потребности на всяка група;
Детайлна информация за броя на индивидите и групите в риск, които да бъдат обхванати от социални услуги и/или от съпътстващи мерки за социално включване, както и разположението им в населените места на общината и кметствата.

Обобщените изводи от анализа на ситуацията и събраните конкретни данни са важни за адекватното планиране на капацитета на предвижданите социални услуги и за избора на тяхната форма – начин на осигуряване на достъп и достигане до клиентите, обслужващи едно или няколко населени места в общината, както и за разработване на „смесени” услуги за рискови групи – комбиниране на две или повече услуги под един „административен покрив”.

Описание на ситуацията в община Велинград

Община Велинград е разположена в западния дял на Родопите и е най- голямата по площ община в Пазарджишка област. Общината граничи с общините: Белово, Батак, Септември, Ракитово, Якоруда, Белица, Банско, Гърмен, Сатовча и Доспат.

Територия на общината : 803,3 кв.км.

Относителен дял спрямо територията на област Пазарджик : 18 %

Относителен дял спрямо територията на България: 0,72 %

Областният център отстои на:47 кмот гр. Пазарджик,80 кмот гр. Пловдив,130 кмот гр. София и180 км. от границата с Република Гърция.

Добра достъпност – в северната част на Родопите, близо до столицата и до Пловдив – град с богато и уникално културно-историческо наследство, близост до зимния център Банско и богатото тракийско поле. Има добри транспортни връзки с еврокоридори 8 и 4. Трансфер от аерогара София – за 2 часа;

Община Велинград е създадена с указ № 2295/ ДВ брой 101/26.12.1978 г. които определя седалищата и състава на общините в Република България. Селищната мрежа в територията на общината се е формирала в зависимост от природните и теренни условия и с оглед развитието на поминъка на населението. Тя се състои от 24 населени места към 31.12.14г.

Съгласно Наредба № 7 на МРРБ/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони селищата от община Велинград попадат в следните категории:

в категорията “ малки градове” – гр. Велинград 22 602 жители;
големи села (с население от 2000 до 5000 жители)– с. Драгиново 4 805 жители;
средни села (с население от 1000 до 2000 жители) – 3 села (с. Грашево, с. Кръстава и с. Света Петка);
малки села (с население от 250 до 1000 жители) – 9 села (с. Абланица, с. Александрова, с. Биркова, с. Всемирци, с. Долна Дъбева, с. Медени поляни, с. Пашови, с. Побит камък, с. Рохлева);
много малки села (с население до 250 жители) – 9 села ( с. Бозьова, с. Бутрева, с. Враненци, Горна Биркова, с. Горна Дъбева, с. Кандови, с. Цветино, с. Чолакова, с. Юндола).

Освен функционален, градът е и пространствен център. Като цяло селищната мрежа може да се определи като мозаечно-дисперсно разположена в територията.

Средната селищна гъстота (3.0 селища на 100 км²) e малко по-малка от тази за страната (около 4.8), но по-голяма от област Пазарджик (около 2.6). Селищата не са разположени равномерно на територията на общината. Общинският център – Велинград, е разположен ексцентрично в границите на общината. По-голямата част от населените места са в западната част на общината. От центъра на Велинград до най-близкото населено място, разстоянието е от4 км (Драгиново), а най-отдалеченото – на около45 км (гр.Сърница).

По степен на урбанизация, община Велинград е на пето място в областта с 64.3 % градско население е по- ниска от средната стойност за страната – 72.5 %, но по-висока от средната стойност за областта – 62.2 %. Това определя урбанистичната структура на общината като моноцентрична. Останалата демографска маса 35.7 % е разпределена в сравнително равномерна мрежа от села. Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертан самозадоволяващ се производствен характер. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща жизнената кариера на младите хора.

Население – демографска характеристика ( ? страница)

Икономическата криза дава отражение и в задълбочаването на демографските проблеми, свързани с процесите на раждаемост, смъртност, миграция на населението и не на последно място задълбочаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението в страната. Показателите за общо демографско развитие на община Велинград я поставят в сравнително по-благоприятни позиция спрямо другите общини от област Пазарджик.

Община Велинград е на 2 място на ниво NUTS 4 в област Пазарджик по брой на населението – 40 707 души към 01.02.2011 г., което представлява 14.8 % от населението на областта. В разпределението на населението на общинско ниво съществува ясно изразен дисбаланс между град Велинград и останалите населени места. Населението на град Велинград към началото на2011 г. е 22 602 д. (55.5 % от населението на общината). Сред другите населени места в общината с относително по-голям брой население са с. Драгиново и гр. Сърница съответно 4 805 д. и 3 579 д., а село Бозьова (52 д.) – с най-малък брой.

За периода между двете преброявания населението на община Велинград намалява с – с 2 015души (-4.7 %), като прираста на намалението е значително по-благоприятни стойности от средните за страната, Южния централен район и на областта.

Табл. 1: Население в община Велинград към 1. 02. 2011 година

Статистически район, област, община, населени места	Население към:		Прираст
Статистически район, област, община, населени места	01.3.2001	01.2.2011	брой	%
БЪЛГАРИЯ	7 928 901	7 364 570	-564 331	-7,1
ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН	1608102	1479373	-128729	-8,0
ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК	310723	275548	-35175	- 11,3
ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД	42722	40707	-2015	-4,7
ГР.ВЕЛИНГРАД	24818	22602	-2216	-8,9
ГР.СЪРНИЦА	3650	3579	-71	-1,9
С.АБЛАНИЦА	307	376	69	22,5
С.АЛЕНДАРОВА	245	272	27	11,0
С.БИРКОВА	382	421	39	10,2
С.БОЗЬОВА	80	52	-28	-35,0
С.БУТРЕВА	159	179	20	12,6
С.ВРАНЕНЦИ	174	169	-5	-2,9
С.ВСЕМИРЦИ	330	311	-19	-5,8
С.ГОРНА БИРКОВА	431	212	-219	-50,8
С.ГОРНА ДЪБЕВА	188	210	22	11,7
С.ГРАШЕВО	1303	1256	-47	-3,6
С.ДОЛНА ДЪБЕВА	280	282	2	0,7
С.ДРАГИНОВО	4658	4805	147	3,2
С.КАНДОВИ	210	211	1	0,5
С.КРЪСТАВА	787	1058	271	34,4
С.МЕДЕНИ ПОЛЯНИ	741	728	-13	-1,8
С.ПАШОВИ	860	833	-27	-3,1
С.ПОБИТ КАМЪК	603	643	40	6,6
С.РОХЛЕВА	424	395	-29	-6,8
С.СВЕТА ПЕТКА	1558	1544	-14	-0,9
С.ЦВЕТИНО	172	158	-14	-8,1
С.ЧОЛАКОВА	201	210	9	4,5
С.ЮНДОЛА	161	201	40	24,8

Източник: НСИ

По данни на Преброяване2011 г. в 2 града в общината живеят 26 181 души, или 64.3 % от населението на общината, което по -ниско от градското население на страната 72.5 %, но по-високо от това на областта 62.2 %. В периода 2001 –2011 г. градовете показват намаление: Велинград (със -8.9 %) и Сърница (-1.9 %).

Според броя на населението им градовете в областта се категоризират[1], както следва: 1 малък град Велинград – 22 602 д., 1 много малък град Сърница – 3 579 д.. Т.е. няма други градове над 10 хил.д., които да допълват и балансират общинския център, като до известна степен такава роля изпълнява град Сърница.

Населението в общината се разпределя в 24 населени места.

Табл. 2: Населени места според броя на населението им към 1.02.2011 г.

	Населени места		Население
	Брой	%	Брой	%
Общо	24	100.0	40707	100.0
Без население	-	-	-	-
0 – 99	1	4,2	52	0,1
100 – 499	14	58,3	3607	8,9
500- 999	3	12,5	2204	5,4
1000 – 4999	5	20,8	12242	30,1
Над 5000	1	4,2	22602	55,5

Източник НСИ, обработка НЦТР

Най-голяма е групата на населените места с население между 100 – 499 д. – 58.3 %, където живеят 8.9 % от населението на общината.

В периода между двете преброявания през 2001 и2011 г. само 12 населени места имат положителен прираст. Най-голям абсолютен положителен прираст имат селата Кръстава – 271 и Драгиново – 147 души.

Параметрите на възпроизводството на населението се определят от развитието на основните демографски процеси – естествен и механичен прираст. В община Велинград те са:

Табл. 3: Естествено и механично движение на населението в община Велинград – в брой

Години	Родени	Умрели	Естествен прираст	Заселени	Изселени	Механичен прираст	Общ прираст
2008	506	482	24	311	370	-59	-35
2009	514	510	4	320	429	-109	-105
2010	474	487	-13	372	606	-234	-247
2011	462	478	-16	224	343	-119	-135
2012	451	486	-35	206	380	-174	-209

На 1000 души от населението – в промили ‰

Години	Родени	Умрели	Естествен прираст	Заселени	Изселени	Механичен прираст	Ср. год. население
2008	12,1	11,5	0,6	7,5	8,9	-1,4	41736
2009	12,3	12,2	0,1	7,7	10,3	-2,6	41664
2010	11,4	11,7	-0,3	9,0	14,6	-5,6	41489
2011	11,4	11,8	-0,4	5,5	8,4	-2,9	40663
2012	11,1	12,0	-0,9	5,1	9,4	-4,3	40491

Източник: НСИ

Раждаемостта като процес, определящ количественото нарастване на населението на община Велинград през последните години е с тенденция на намаляване. В общината през2008 г. г. са родени 506 деца (12.1 ‰) , а през 2012 г. 451 деца (11.1 ‰). Коефициентът на раждаемостта в страната на страната през2008 г. е (10.2 ‰), а за област Пазарджик също (10.2 ‰) и2012 г. за страната (9.5 ‰),а за област Пазарджик (9.8 ‰), или по този показател областта има по-благоприятни позиции от средните за страната и областта.

Смъртността е със малко по-високи стойности от раждаемостта през последните 3 години. През 2010 г. в общината са умрели 487 д.( 11.7 ‰), а през 2012 г. 486 д.( 12.0 ‰) .

Естественият прираст[2] на населението на община Велинград за периода 2008 -2012 г. не следва общите за страната тенденции и в началото на периода е положителен (0.6 ‰), а в края на периода е съвсем слабо отрицателен (-0.9 ‰).

Коефициентът на естественият прираст в страната през2008 г. е (- 4.3 ‰) , а за област Пазарджик (- 3.4 ‰) , и2012 г.(- 2.8 ‰) за страната и за област Пазарджик (- 4.5 ‰), или по този показател общината има по-благоприятни стойности през 2008 и2012 г.

Данните за миграция (най-вече вътрешната) на населението за общината показват, че изселените са повече от заселените, като механичния прираст[3] е с отрицателен знак. През периода 2008 –2012 г. са се заселили 1 433 души, а са се изселили 2 128 души, или за 5 години имаме отрицателен механичен прираст (-695 души). Миграцията оказва силен негативен ефект върху възпроизводството на населението, тъй като чрез изселването на жени в родилна възраст се понижава равнището на потенциалната бъдеща раждаемост, не само за следващите 10-15 години, но и в по-дълъг период от време.

Отрицателният естествен и механичен прираст е потенциален проблем за по нататъшната жизненост на общината.

По данни от текущата демографска статистика на НСИ населението на областта продължава да намалява и към 31.12. 2012 г. населението наброява 40 386 души, или за около 2 година намалява с 321 д.(0.8 %)

Полово-възрастова структура

Половата структура на населението на община Велинград не се различава съществено от тази за страната и за отделните региони. Броят на жените преобладава над този за мъжете, независимо, че броят на новородените момчета е по-висок от този на новородените момичета. Впоследствие под влияние на редица фактори като по-високото смъртност при мъжете, по-ниската средна продължителност на живота при мъжете, по-голямата склонност към емиграция при мъжете и др. се стига до нарушената полова структура на населението

Към 1.02.2011 г. в община Велинград жените са 20 923 (51.4 %), мъжете са 19 784 души (48.6 %), или на 1000 мъже се падат 1057 жени. Половата структура на общината почти съвпада със съотношението за страната 51.3 % : 48.7 %.

По отношение на възрастовата структура на населението в община Велинград се наблюдават по-благоприятни тенденции в демографското развитие в сравнение с повечето общини от страната. Относителният дял на населението под 15 г. 16.1 % и е с по-висок дял от населението на 65 и повече години (15.5 %) което е много рядко срещано в останалите общини от страната.

Табл. 4: Възрастова структура на населението към 01.02.2011 г. (в %)

	0-14г.	15-64г.	65г. +
България	13,2	68,3	18,5
област Пазарджик	14,4	68,0	17,6
община Велинград	16,1	68,6	15,5

Източник: НСИ

По основни възрастови групи в общината през2011 г. преобладава населението в групата на 15-64 години 27906 д., или 68.6 %. По населени места в общината най-голям е този дял в с. Абланица 74.2 % и гр. Сърница 73.6 %, а най -малък в с. Бозьова 53.8 % .

Делът на населението на възраст под15 г. е с най-висок относителен дял в с. Алендарова 21.3 % и с. Горна Биркова 21.2 % , а най-нисък в селата Цветино – 12.0 % и Кандови – 14.2 %.

Възрастовата група над 65 години е 6 244 д., или 15.3 %, като с най голям относителен дял са селата Бозьова 26.9 % и Цветино 19.6 %.

Табл. 5: Основни възрастови структури на населението към 01.02.2011 г.

Населени места	бр.	бр.	бр.	бр.	%	%	%
Населени места	общо	0-14	15-64	65+	0-14	15-64	65+
ВЕЛИНГРАД	40707	6557	27906	6244	16,1	68,6	15,3
ГР.ВЕЛИНГРАД	22602	3373	15084	4145	14,9	66,7	18,3
ГР.СЪРНИЦА	3579	544	2633	402	15,2	73,6	11,2
С.АБЛАНИЦА	376	59	279	38	15,7	74,2	10,1
С.АЛЕНДАРОВА	272	58	182	32	21,3	66,9	11,8
С.БИРКОВА	421	84	286	51	20,0	67,9	12,1
С.БОЗЬОВА	52	10	28	14	19,2	53,8	26,9
С.БУТРЕВА	179	38	116	25	21,2	64,8	14,0
С.ВРАНЕНЦИ	169	24	121	24	14,2	71,6	14,2
С.ВСЕМИРЦИ	311	45	220	46	14,5	70,7	14,8
С.ГОРНА БИРКОВА	212	45	144	23	21,2	67,9	10,8
С.ГОРНА ДЪБЕВА	210	40	139	31	19,0	66,2	14,8
С.ГРАШЕВО	1256	207	894	155	16,5	71,2	12,3
С.ДОЛНА ДЪБЕВА	282	56	183	43	19,9	64,9	15,2
С.ДРАГИНОВО	4805	920	3425	460	19,1	71,3	9,6
С.КАНДОВИ	211	30	153	28	14,2	72,5	13,3
С.КРЪСТАВА	1058	194	724	140	18,3	68,4	13,2
С.МЕДЕНИ ПОЛЯНИ	728	142	481	105	19,5	66,1	14,4
С.ПАШОВИ	833	147	581	105	17,6	69,7	12,6
С.ПОБИТ КАМЪК	643	120	465	58	18,7	72,3	9,0
С.РОХЛЕВА	395	60	275	60	15,2	69,6	15,2
С.СВЕТА ПЕТКА	1544	274	1097	173	17,7	71,0	11,2
С.ЦВЕТИНО	158	19	108	31	12,0	68,4	19,6
С.ЧОЛАКОВА	210	36	144	30	17,1	68,6	14,3
С.ЮНДОЛА	201	32	144	25	15,9	71,6	12,4

Източник: НСИ

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г. – 2472 души) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 -64 г. – 2504 души). Към 01.02.2011 г. общо за общината това съотношение е 98.7 %, при 70.0 % общо за страната и 79 % за област Пазарджик. По този показател общината е с по-благоприятни стойност от средната за страната и за областта.

Общият коефициент на възрастова зависимост към 01.02.2011 г. за общината е 44,7 , тоест на 100 лица във възрастовата група 15–64 навършени години се падат близо 45 лица под15 г. и на 65 и повече години. Общината е с по-благоприятно съотношение от средното за страната 46.5 % и на област Пазарджик 49.9 %.

Етно-демографска характериситика на населението

Лицата, които са се възползвали от правото на доброволен отговор на въпроса за етническо самоопределение, са 80.2 % от населението към 01.02.2011 г.

Българската етническа група обхваща 26 055 лица, или 79.8 % от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение, при 84.8 % средно за страната. Делът на българската етническа група в сравнение с данните за страната е по-малък с 5.0 п.п.

Ромският етнос е вторият по численост. Към 01.02.2011 г. наброява 2 141души според самоопределянето на лицата, с относителен дял от 6.6 %, при средно 4.9 % за страната. Ромската общност е хетерогенна. Тя се състои от отделни групи, които се самоопределят по различен начин[4] като българи, турци и роми и т.н. хората от мал;инствените групи живеят в обособени квартали, които се характеризират с лоша инфраструктура, коятто на места липсва, наличие на незаконно строителство, бедност, ниска степен на образование, отпадане на децата от училище, ниска степен на здравно обслужване, висока безработица, липса на спортни мероприятия и съоръжения за тяхното провеждане. Наличие на лоши санитарно-хигиенни условия, създаващи предпоставки за разпостранение на епидемиологични заболявания. Това се дължи на продължителното натрупване на различни фактори, които в крайна сметка са довели да влошаване на условията на живот и социална неравнопоставеност. Необходимо е да се отбележи, че броят на ромското население трудно се обхваща и следи по официален път с помощта на статистически данни поради непрекъснатото движение на това население, както и поради факта, че голяма част от тях се самоопределят като турци или българи при официалните преброявания. Ромите имат специфичен начин на живот, които се различава от начина на живот на другите етнически и социални групи в България. Процесите на урбанизация не водят до възприемане на универсален начин на живот и поведение в обществото от тяхна страна.

Ромското население е съсредоточено основно в гр. Велинград 9.8 % (1956).

Турската етническа група е третата по численост, като към 1.02.2011 г. 1540 лица (4.7 % ) са се самоопределили като етнически турци, при средно 8.8 % за страната.

Към другите етнически групи са се самоопределили 1279 души, или 3.9 %.

Лицата, които не са се самоопределят, са 1629 – 5.0 %.

Табл. 6: Население по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.

Населени места	Брой лица, отговорили на доброволния въпрос за етническа принадлежност общо	Етническа група				Не се самоопределям
Населени места		Българска	Турска	Ромска	Друга	Не се самоопределям
ВЕЛИНГРАД	32644	26055	1540	2141	1279	1629
ГР.ВЕЛИНГРАД	19926	17581	67	1956	107	215
ГР.СЪРНИЦА	2317	1765	158	..	302	..
С.АБЛАНИЦА	349	347	..	-	-	..
С.АЛЕНДАРОВА	267	265	-	-	..	..
С.БИРКОВА	197	143	32	..	21	..
С.БОЗЬОВА	52	4	48	-	-	-
С.БУТРЕВА	179	106	72	..	-	..
С.ВРАНЕНЦИ	7	5	..	..	-	-
С.ВСЕМИРЦИ	65	63	-	-	..	..
С.ГОРНА БИРКОВА	152	22	30	..	99	..
С.ГОРНА ДЪБЕВА	210	175	13	-	22	-
С.ГРАШЕВО	902	876	-	-	12	14
С.ДОЛНА ДЪБЕВА	24	7	16	-	..	..
С.ДРАГИНОВО	4670	2987	135	178	187	1183
С.КАНДОВИ	24	..	22	..	-	-
С.КРЪСТАВА	492	71	6	..	408	..
С.МЕДЕНИ ПОЛЯНИ	254	93	159	-	..	..
С.ПАШОВИ	271	89	163	..	17	..
С.ПОБИТ КАМЪК	552	552	-	-	-	-
С.РОХЛЕВА	303	38	265	-	-	-
С.СВЕТА ПЕТКА	1040	707	264	..	47	..
С.ЦВЕТИНО	158	116	-	-	42	-
С.ЧОЛАКОВА	184	..	83	..	13	86
С.ЮНДОЛА	49	40	4	-	-	5

Източник: НСИ, Преброяване на населението и жилищния фонд през2011 г.

Забележка: .. Данните са конфиденционални

Икономическо развитие на община Велинград ( 1/2 страница)

По данни на ДБТ – Велинград, през 2014г.. продължава наложилата се негативна тенденция установила се в края на 2008г. на спад в икономиката на региона, инспирирана от икономическата криза. Оказва се, че за разлика от други общини и райони, общините във велинградски регион са изправят по-трудно на крака.

Обликът на индустрията вече изцяло се обуславя от частния сектор. Преобладават фирми с предмет на дейност шивачество, дървопреработване, мебелопроизводство и строителство, но техният дял в общата съвкупност на предприятията постепенно намалява и доминират най-вече произвеждащите туристическа услуга.

Водещ в облика на градовете и селата обаче е туризмът.

През цялата 2014г. повечето почивни бази и хотели, въпреки пониженото търсене на пазара, работиха сравнително добре, като в почивните и празнични дни – вече по традиция, достигаха пълен капацитет. Пет звездните хотели на територията на града – „Двореца”, “Олимп”, “Рич”, “Абир”, СПА комплекс „БОР”, „Гранд хотел Велинград”, СПА хотел „АкваТоник”, хотел „Селект” и най-новия и модерен „Роял СПА” хотел, са добили определена известност с модерната си леглова база, СПА центрове и атрактивни заведения за хранене, поради което успяват да усвоят капацитета си през уикендите и празничните дни. За обикновените граждани с по-скромни доходи работиха множеството семейни, по-нискокласни хотели. Все по-предпочитани от гостите на града за почивните и ваканционни дни са и къщите за почивка, предлагащи познатия домашен уют и редица традиционни развлечения. Въпреки, че дейностите в туризма са с изразена сезонност, а от началото на 2009г. се наблюдава и определена свитост на пазара (най-вече в къщите за гости), много от работодателите в тази сфера запазиха заетостта на персонала си.

Все още, но с редуциран състав и дейност в района на ДБТ Велинград продължават да работят някои шивашки, мебелни и дървопреработващи. Фирмите ”Стил-трико” – с.Света Петка, немската фирма “Бианка”ООД, “Старконфекс” – гр.Сърница, „Мода Стил”ООД – гр.Сърница и „Сунай” – гр.Сърница, имаха осигурени поръчки, свързани предимно с изработването на продукция за износ.

Поради високата цена на основната суровина и липсата й, частните дървопреработващи и мебелни фирми през последните две години се преориентираха към по-модерните и търсени мебели от МДФ и ПДЧ, което им струваше значителни инвестиции и време. Практически от големите производствени предприятия останаха само няколко, а повечето се превърнаха в малките производители с персонал до десет заети лица. Появиха се и нови предприятия, произвеждащи пелети, но това не се отрази на пазара, тъй като те са предимно семейни или осигуряват заетост на неповече от 3 до 5 лица.

Дейностите в горското и селското стопанство, определящи пазара на труда в района на ДБТ Велинград, започващи по традиция в края на март и началото на април, успяха да стартират по-рано поради по-меката зима и по-топлата пролет. Поради което в края на март, работодателите в сектора разкриха значителен брой места, дейностите по които стартират през април.

По отношение на дейностите в дърводобива, може са се каже, че те постепенно продължават да се редуцират и работодателите обявяват все по-ограничен брой места по тях

По традиция по-големият брои места в сезонните дейности на горското и селско стопанство – от Държавните дивечовъдни станции и Държавните лесничейства в района, от “Булхопс” АД, ЕТ”Булхопс – Асен Иванов”, “Хмела”АД, “Хмела – Велинград”АД за зеленчукопроизводители, хмелопроизводители и фиданкопроизводители се обявяват и заемат през април.

През годината, строителството в района е почти замряло – освен дострояването на някои сгради, чиито инвеститори са намерили финансиране. В резултат, обявените места в бранша са много малко.

На база експертна оценка на ДБТ Велинград, заетостта в селата от района е на ниско равнище. През зимните месеци, населението там няма никаква заетост, което от своя страна влияе върху повишаване на нивото на безработицата през този период. Единствената алтернатива за селското населението се оказват програмите за заетост. Там, през изтеклата година бяха обявени значителен брой места, основна част от които в сезонни ремонтни, възстановителни действия и общополезни дейности по НП „ОСПОЗ”, чийто основен ползвател бе Община Велинград.

Въпреки неблагоприятния, за изграждане на транспортна инфраструктура и поддържането й, разсечен планински терен на община Велинград, транспортната достъпност и обслужване на населените места в общината са на сравнително добро ниво. Втори и трети клас пътища от Републиканската пътна мрежа осигуряват достъпа до територията на общината и общинския център, а малките населени места се обслужват от общински пътища.

Основният обслужващ път за общината е второкласният път от РПМ – ІІ-84 „Звъничево – Ветрен дол – Велинград – Юндола – Якоруда – ок.п. Разлог”, с дължина на територията на община Велинград – 40км. Това направление осигурява достъп на общината до Общоевропейския транспортен коридор №8 на север, посредством първокласния път І-8 „София – Ихтиман – Белово – Пазарджик – Пловдив” и до Общоевропейския транспортен коридор №4 на запад, посредством второкласния път ІІ-19 „Гоце Делчев – Банско – Разлог – Симитли – /София-Кулата/”. Пътят ІІ-19 осигурява и по-лесен достъп на община Велинград до Р.Гърция през новия ГКПП “Илинден” при Гоце Делчев. Тези важни функции на път ІІ-84 предопределят интензивния транспортен трафик по него, което е причина за износването на пътната настилка и амортизирането на пътните инженерни съоръжения. Развитието на Велинград като туристически център налага изграждането на обходно трасе на гр.Велинград, за да се изнесе от населеното място транзитното и товарно движение, което натоварва главната улична мрежа и замърсява околната среда.

Южната част на общината се обслужва от третокласния път ІІІ-843 „Велинград – Сърница – Крушата”. Третокласният път ІІІ-842 „Юндола – Голямо Белово – Белово” е връзката на Юндола на север с първокласния път І-8. Дължината на третокласните пътища е общо65 км.

Дължината на Общинската пътна мрежа на община Велинград е142,4 км/една от общините с най – голяма дължина на Общинската пътна мрежа/.

През територията на общината преминава единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България „Септември – Добринище, през Варвара, Велинград, Якоруда и Разлог”- 80км, която представлява туристическа атракция и е единствената транспортна връзка между Велинград и селата: Цветино, Магерово, Абланица.

Градската транспортна мрежа във Велинград е съставена от 1 автобусна линия, които обхващат най-важните райони на града. Автогарата и жп гарата са разположени в южните покрайнини на града.

-Дърводобив и дървопреработване – Това е водещият отрасъл на общинската икономика. Ежегодно в общината се добиват около 150 000 м³ дървесина.

Броят на малките и средни дървопреработващи предприятия е над 350. Те работят почти изключително за износ (предимно за Гърция). Мебелните предприятия са концентрирани главно във Велинград (“Стела97”– производство на мебели; ЕТ “ММ-Метко” – производство, проектиране и монтаж на мебели за дома, офиси и хотели; “Мебелна фабрика Чипилов”; ЕТ “Братя Мицикулеви” и др.).

Основен проблем пред този сектор на промишлеността е следният – стремежът за постигане на по-голяма печалба, довежда до нарушаване на баланса на горите. Поради което е необходимо да се промени охраната и експлоатацията на горите.

Създаване на стимули на предприемачите в мебелното производство, които да затворят производствения цикъл от добива на дървесина до крайния продукт – мебели и фасониран дървен материал).

-Машиностроене – Представено е главно от “Роботика” ЕООД – ппроизводство на медицинска, лабораторна и фармацевтична техника и “Кентавър” – дървопреработващи и металорежещи машини. Като странична дейност тук се произвежда и работно облекло.

-Хранително-вкусова промишленост – Това са главно малки и средни предприятия. По-големите между тях са “Бони оборот”, “Хлебозавода” и “Млечна промишленост”.

Продукцията на тези предприятия задоволява нуждите на общината от хранително-вкусови продукти. Необходимо е този сектор да се разшири и модернизира с оглед на развитието на балнеологията и туризма.

-Добив на нерудни изкопаеми – Добивът на мрамор и гранит е силно ограничен в сравнение с годините преди преминаването на страната към пазарно стопанство.

Най-големият производител на мраморни и гранитови изделия е фирма “Минерали-М” ООД. Освен с производство, тя се занимава и с проектиране и доставка на тези изделия.

Като ново производство в този сектор се утвърди бутилирането на трапезна минерална вода. Тя намира добър прием на пазара, както в страната, така и в чужбина.

-Строителство – В последните години във връзка с намаляващия обем на строителството, се наблюдава спад в този сектор на икономиката. Това е отрасълът, който бързо реагира на пазарното търсене. В общината са през2011 г. са регистрирани 42 фирми, занимаващи се със строителство, като произведената бруто продукция е била за 4838 хил. лева, докато през2009 г. фирмите са били 54, а произведената продукция е била за 6600 хил. лв.

Общата площ на горския фонд на общината е 68687,2 ха земя, което представлява 85.5 % от общинската територия. От тях 26938,0 ха се стопанисват от Държавно горско стопанство “Алабак” (Велинград), 5129,6 ха от Учебно-опитно горско стопанство “Георги Аврамов” (с. Юндола), 11 492 ха от Държавно ловно стопанство “Чепино”, 16618,8 ха от Държавно горско стопанство “Селище” и 8508,8 ха от Държавно горско стопанство “Чехльово”.

Голямото разнообразие в надморската височина и разнообразния релеф на общината определят разнообразието на микроклиматичните особености, а оттам и на почвените и растежните условия.

В типологично отношение горската растителност е разпределена в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-700 мн.в.) и Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни (700-2000 мн.в.).

Селскостопанският фонд на общината включва 100 146 дка, от които 64 140 дка 64.0 % са обработваема земя. Необработваеми пустеещи земи са 32 178 дка, или 31.1 %. Поливната земя е 8 513 дка (8.5 %) , а неполивните площи са 91 633 дка (91.5 %) .

Общината спада към селските райони в България, които се определят като:”компактна част от националната територия, включваща села и градове с основна функция земеделие и допълващи дейности – горско и рибно стопанство, занаяти и селски туризъм”.

Растениевъдство

Посочено беше по-горе, че значителна част от обработваемата земя в общината не се обработва. Преобладаващият тип производители са многобройните дребни еднолични производители с относително малки парцели земеделска земя. Намалиха се посевните площи, размера на трайните насаждения и добивите от земеделските култури. Информацията от таблицата показва размера на основните земеделски култури и добивите от тях през 2011 и 2012г.

Животновъдство

В резултат от реформите в селското стопанство, изразяващи се главно в ликвидиране на едрите форми на стопанисване на земята и преминаването на животновъдството почти изцяло в личните стопанства, е налице значителен спад в броя на селскостопанските животни, отбелязан в цялата страна, в т.ч. и в община Велинград.

Типичен за район с преобладаващ планински характер е високият относителен дял на тревните площи – естествени ливади 29 134 дка, мери и пасища 19048 дка (според баланса на територията) – 40,1% от земеделските земи, или 40 183 дка.

Съотношението на тревни площи към ниви до голяма степен определят екстензивния характер на земеделието в общината и специализацията в говедовъдство, овцевъдство и козевъдство, базирани на производството на сено от естествените ливади и ползване на значителния размер мери и пасища (чийто потенциал не се използва пълноценно).

Доходи, заетост и безработица:

По данни на НСИ – средната работна брутна годишна заплата за община Велинград за 2013г. е 6119лв. Към настоящия момент няма данни за 2014г.

Пазарът на труда в района на ДБТ Велинград през 2014г. се характеризира с макар и незначително понижаване броя на безработните. Що се отнася за динамиката на този показател, то в началото на периода в сравнение с края на предходния безработните се повишават. До юли следва и почти плътно следване (с малки изключения) на тенденциите от 2013г., а намалението продължава до август 2014г., когато е регистрирана най-ниската стойност от февруари 2012г. Така стойностите на безработните се оказват по-ниски през всеки един от месеците, с изключение на януари и февруари, от тези през предходната година.

По традиция, нарастването броя на безработните в региона обслужван от ДБТ Велинград, носи сезонен характер и е характерно за началото на годината, когато се оптимизира числеността на заетия персонал, както и в края, когато приключват проектите по НП „ОСПОЗ” и други програми. Въпреки това, през анализираната година е отчетено намаляване, основни причини за което може да се търсят в разкрития голям брой места по ОП „РЧР”, по-активния първичен пазар, но също така и поради факта, че голяма част от активното население все по-често намира работа изван страната. Впечатление прави, че както и през предходната година, през април, май и юли 2011г. в ДБТ Велинград е регистриран входящ поток от безработни, който надвишава средномесечната стойност за годината. Също така, и през анализираната година най-висок е броят на безработните към края на първите три месеца, съответно 8 134, 8 104 и 8 001 лица. Причината за повишението в първите месеци на година обикновено е в резултат на сезонността на пазара и приключване на дейностите по проекти на НП „ОСПОЗ” и НП „АХУ”.

През 2014г. търсенето на работна сила в ДБТ Велинград се понижава в сравнение с 2013г. с 19 на сто, като причината е в заниженото търсене най-вече на вторичния пазар.

През дванайсетте месеца 2014г. на работа са постъпили общо 2 555 безработни /212 средно на месец/, с 44 лица по-малко отколкото през 2013г. За разлика от предходната година, най–голям е броят на започналите работа през месец ноември /311 лица/, май /306 лица/ и април /282 лица/. Причината за това са най-вече сезонните дейности, стартиращи по традиция през пролетните месеци и сключените през октомври нови договори по схема „Падкрепа за заетост” на ОП „РЧР”.

В резултат започнали работа по програми и мерки за заетост от началото на 2014г. са 614 лица. Спрямо 2013г. /1 443 лица/, започналите работа по програми и мерки са значително по-малко – с 57.47%.

На първичния трудов пазар са се реализирали 71% от безработните, устроени на работа чрез ДБТ, спрямо 52% за предходната година.

Средното равнище на безработица в района на ДБТ Велинград през 2014г. се понижава макар и незначително и е 34%, срещу 34.4% през 2013г. Относителният дял на безработните сред икономически активното население през изтеклия период е почти непроменен – с 0.4 пункта е по-нисък спрямо делът им през предходната година.

Към 31.12.2012г. равнището на безработица в община Велинград е 34.49%.

В края на анализирания период равнището на безработица в ДБТ Велинград (33.0) отново е значително по-високо, отколкото това в страната (10.7%), в Пловдивска област (9.0%) и в Пазарджишка област (15.0%).

Динамика на регистрираната безработица

Средномесечният брой на регистрираните безработни в ДБТ Велинград през 2013г. е 7 523 лица е с 1,15 на сто /с 88 души/ по-нисък спрямо броя им през предходната година /7 611 лица/.

Така, през всеки един от месеците на 2014г. броят на регистрираните безработни в района намалява – средно с 3,4 % на месец, като изменението е в аналогична посока на месеците на 2013г., когато намалението е с 4,6%, т.е. посоката и темпа на изменение на средномесечния брой безработни в сравнение с миналата година не се е променил.

Заетите работни места през 2014г. са 2 463 – с 671 места или с 21.4 на сто повече в сравнение с 2013г. По програми и мерки са заети 629 РМ /25.5 на сто/, а извън програми и мерки – 1 834 или 74.5 на сто от всички заети работни места.

През 2014г. в ДБТ Велинград са оставали свободни средно по 125 РМ, с 62,6 на сто по-малко в сравнение с 2013г., когато на месец са оставали свободни по 334 РМ. През периода януари-декември 2014г. започнали работа на първичния пазар на труда са 2 144 лица, което представлява 102.16% изпълнение на плановия показател – 1 900. От тях започнали работа на първичния трудов пазар са 1 530 лица, което представлява 123.41% изпълнение на плановия показател – 1 260.

Структура на постъпилите на работа по специалности

Работници Специалисти Без специалност ОБЩО

брой % брой % брой % брой %

I-ХII.2013г. 765 23,2 410 12,4 2 125 64,4 3 300 100

I-ХII.2014г. 687 26,9 390 15,3 1 478 57,8 2 555 100

Професионалната структура на започналите работа в сравнение с 2013г. се променя – устроените на работа безработни не притежаващи специалност и квалификация намаляват, но се увеличават другите две групи.

Въпреки това с най-голям брой и дял остават неквалифицираните работници постъпили на работа – 1 478 лица /57.8 на сто/, следвани от работниците с квалификация – 687 лица /26,9 на сто/. Специалистите са 390 или 15.3 на сто.

Средно – месечна структура на продължително безработните в ДБТ

	I-ХII.2013г.		I-ХII.2014г.		Ръст
	брой	%	брой	%	Брой	%
ОБЩО	3 678	100	3 427	100	-251	-6,82
Жени	2 287	62,17	1 961	57,21	-271	-12,16
Мъже	1 391	37,83	1 466	42,79	108	7,98
Квалифицирани работници	478	12,99	402	11,73	-64	-13,80
Специалисти	160	4,35	112	3,28	-44	-28,02
Неквалифицирани работници	3 040	82,66	2 913	84,99	-55	-1,85
От 1 до 2 години	1 521	41,35	1 445	42,17	-39	-2,65
Над 2 години	2 157	58,65	1 982	57,83	-124	-5,88

По традиция повече от продължително безработните са жени, а броят им в района на ДБТ през 2014г. намалява спрямо предходната година /с 12,16 на сто/. Аналогично намалява и делът им сред продължително безработните, но продължава да бъда висок – 57.21 на сто.

В квалификационната структура на продължително безработните, спрямо 2013г., делът на неквалифицираните работници е по-висок, докато другите две групи са относително по-малко, но абсолютно са намалели.

Полова структура на безработните в ДБТ

	I-XІІ.2013г.		I-XІІ.2014г.		Ръст:
	брой	%	брой	%	Брой	%
жени	4 530	59,52	4 351	57,83	-179	-3,96
мъже	3 081	40,48	3 172	42,17	91	2,97
ОБЩО	7 611	100	7 523	100	-88	-1,16

За разлика от 2013г., през анализираната общото намаление на броя на безработните в района на ДБТ Велинград засяга предимно жените, а мъжете са абсолютно и относително повече, т.е. безработицата през анализираната година отново е засегнала по-значително мъжете, отколкото жените. В резултат, жените са намалели както относително, така и абсолютно – те са със 179 души по-малко /3,96 на сто/, а мъжете са с 91 повече или са нараснали с 2,97 на сто. Въпреки това жените запазват по-високия си относителен дял в общата съвкупност на безработните.

Възрастова група на безработните в ДБТ

	I-XІІ.2013г.		I-XІІ.2014г.		Ръст
Възраст	брой	%	брой	%	Брой	%
До19 г.	166	2,18	162	2,16	-4	-2,11
20 -24 г.	650	8,54	655	8,7	5	0,69
25 -29 г.	847	11,13	733	9,75	-114	-13,40
30 –34 г.	875	11,49	812	10,79	-63	-7,23
35 –39 г.	830	10,91	802	10,66	-28	-3,38
40 –44 г.	884	11,61	840	11,16	-44	-5,03
45 – 49г.	953	12,52	1 043	13,87	90	9,49
50 –54 г.	1 024	13,45	1 127	14,98	103	10,05
Над55 г.	1 383	18,17	1 349	17,93	-34	-2,47
ОБЩО	7 611	100	7 523	100	-88	-1,16

Средната възраст на безработните в района през анализирания период е 40,5 години. В сравнение с една година по-късно този показател е по-висок (с 0,4 пункта), което е в следствие на незначителните промени в структурата на безработните по възраст, сред които се откроява понижаване при по-младите и повишаване във високите възрастови групи.

Професионална структура на безработните в ДБТ

	I-XІІ.2013г.		I-XІІ.2014г.		Ръст:
	брой	%	брой	%	Брой	%
Квалифицирани работници	1 210	15,9	1 272	16,91	61	5,05
Специалисти	479	6,3	582	7,74	103	21,56
Неквалифицирани работници	5 921	77,8	5 669	75,35	-252	-4,26
ОБЩО	7 611	100	7 523	100	-88	-1,16

Районът на ДБТ Велинград се характеризира с преобладаващ брой и дял на свободната работна сила без квалификация и професия на пазара на труда. Традиционно, делът на неквалифицираните работници в общата съвкупност на регистрираните е най-голям – 75.35 на сто. Анализирайки средномесечните стойности през периода, тази група регистрирани безработни намалява абсолютно /с 252 лица или 4,26 на сто/, както и относително /в общата структура на регистрираните безработни/ – с 2,45 пункта.

Квалифицираните работници са се увеличили с 5,05 на сто, а относителният им дял сред общо регистрираните безработни е с 1 пункт по-висок. Специалистите също са повече – абсолютно с 21.56 на сто и относително с 1,44 пункта.

В края на декември 2014г. 1 169/16,1 на сто/ от регистрираните безработни в района са с работническа професия, 491 /6,7 на сто/ са специалисти и 5 633 /77,2 на сто/ са без специалност и професия. За разлика от предходната година, неквалифицираните работници в община Велинград, съответно 68%..

Групи в неравностойно положение на пазара на труда в ДБТ – Велинград

/Средномесечни стойности/

	I-XII.2012г.	I-XII.2013г.	I-XII.2014г.
Лица с намалена работоспособност	129	98	104
Дял	1.7	1,3	1,4
Продължително безработни над 1 год.	3 590	3 678	3 427
Дял	48.5	48,3	45,6
Младежи до 29-г. възраст	1 607	1 583	1 472
Дял	21.7	20,8	19,6
Жени над 50г. и мъже над 55г.	1 820	2 009	2 015
Дял	24.6	26,4	26,8
Майки с деца до 3г. и самотни родители	219	159	144
Дял	2.9	2,1	1,9
Безработни – всичко	7 403	7 611	7 523

В сравнение с 2013г. средномесечният брой на регистрираните безработни с намалена работоспособност в района нараства съответно с 6 на сто и е 104 лица. Делът им в общата съвкупност на безработните е по-нисък от 2012г., но е незначително по-висок от предходната, катаго е 1.3 на сто.

В териториален аспект, по традиция, делът на безработните с намалена работоспособност е по-висок в община Велинград – 1.5%, а в община Ракитово е едва 0.6 на сто.

Запазва се и тенденцията от предходните години, сред безработните с намалена работоспособност лицата без професионална квалификация да са най-много и спрямо 2013г. техният дял е останал непроменен. Средно за годината неквалифицираните работници без специалност и професия са 52 на сто от безработните с намалена работоспособност. Специалистите представляват 13 на сто от тази група безработни /с 1 пункт по-малко от 2013г./, а квалифицираните работници са 35 на сто. Неблагоприятната квалификационна структура затруднява допълнително реализацията на безработните с намалена работоспособност на първичния трудов пазар.

Изводи:

- Силни туристически ресурси – разнообразие от уникална природа и минерални води, създадена добра антропогенна среда, съхранено културно-историческо наследство, фолклорна идентичност, традиционно земеползване, привлекателни природни ландшафти и благоприятен климат;

- Добра достъпност – в северната част на Родопите, близо до столицата и до Пловдив – град с богато и уникално културно-историческо наследство, близост до зимния център Банско и богатото тракийско поле. Има добри транспортни връзки с еврокоридори 8 и 4. Трансфер от аерогара София – за 2 часа;

- Мощен геотермален ресурс – многообразие на физико-химически свойства и лечебни качества на минералните води в Термалния център Велинград; Създадени са няколко термапаркове, около хидротермалните находища Чепино, Лъжене, Каменица, Драгиново;

- Добре изградена инфраструктура – пътища, комуникации, електроснабдяване, водоснабдяване. Създадени са информационни туристически центрове.

- Добра туристическа инфраструктура – за настаняване и хранене на туристите. Има значително развити сектори на балнеологията, медицинския (здравния) туризъм, санаториалното дело и спа-туризма;

- Добри условия за активен спорт и разнообразяване на свободното време – минерални басейни в курортите, ски-писти, екопътеки, маршрути;

- Наличие на предварителни проучвания и проекти за създаването на спортно-технически комплекс “Сютка”, който е с национално и международно значение;

- Професионална гимназия по туризъм “Ал. Константинов”, която подготвят кадри за туристическата индустрия;

- Наличие на опит и традиции за обслужване на туристи. Конкуренцията между предприемачите е допълнителен стимул за развитие на услугите;

- Туристически сдружения и информационни центрове, консултативен съвет за туристическо развитие към кмета на община Велинград – добра институционализация на сектора, предпоставка за развитие на желания устойчив туризъм.

Здравеопазване

В община Велинград системата на здравеопазването е сравнително добре развита и като цяло покрива нуждите от здравна помощ на общината.

Болничната помощ е на територията на общината се е представено от 5 болнични заведения с капацитет общо 583 легла, от тях многопрофилни болници 3 с капацитет 283 легла, специализирани болници 2 с капацитет 300 легла. Болничните заведения са:

В гр. Велинград се намира многопрофилната болница за активно лечение „ МБАЛ – Велинград „ ЕООД гр. Велинград. След направената модернизация на отделенията, болницата се превръща в конкурентно здравно заведение. В нея има вътрешно, хирургично, детско, неврологично, акушеро-гинекологично отделения. Към нея функционира клинична лаборатория. Открито е и хемодиализно отделение. В болницата има 149 легла. В нея работят 44 лекари и около 90 мед.сестри. Изпълнява надобщински функци, като освен населението на община Велинград (40 386 д.) обслужва и населението от общините Ракитово (14976 д.) и Батак (5921 д.), или общо 61 283 души.

МБАЛ – Велинград „ ЕООД гр. Велинград предлага следните здравни услуги:

Стационарни

Вътрешно отделение с кардиологичен интензивен сектор

Хирургично отделение

Акушеро-гинекологично отделение

Ортопедично отделение

ОАРИЛ

Детско отделение

Неврологично

Ц.Х.Д.

2. Косултативно диагносдтичен блок

Клинична лаборатория

Микробиологична лаборатория

Патохистологична лаборатория

Гастроендоскопски кабинет

Кабинет кръвна банка

Болнична аптека

Многопрофилна болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – ВИТА ЕООД разполага със 134 легла в нея работят 6 лекари.

Специлизирана болница за рехабилитация–НК „ – ЕАД разполага с 140 легла и в нея работят 6 лекари;

Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация и ПФЗ” Св. Петка българска „ – ЕООД разполага със 160 легла и нея работят 8 лекари; и МБАЛ „ Здраве „ – ЕООД

Физическото състоянието на сградния фонд е много добро в 3 те болници и средно в МБАЛ Велинград.

По отношение на доболничната помощ – в общината са регистрирани 56 индивидуални практики за първична медицинска помощ и 34 индивидуални практики за стоматологична помощ. Във Велинград доболничната помощ се осигурява от две градски практики “Медик” и Медицински център „ Вели – Медикус“ и ДКЦ – 1. Стоматологичната помощ се осигурява от групова практика “Дентавел” и 18 семейни практики.

Индивидуални практики има в гр.Сърница – 3 плюс стоматологични 3; с.Кръстава – 1; с.Пашово – 1 плюс 1 стоматологична; с.Света Петка – 1 плюс 1 стоматологична; с.Драгиново – 2 плюс 2 стоматологични.

По-високото ниво на медицинско обслужване се осъществява от специалисти в ДКЦ. В него работят 27 лекари. Тук работят следните кабинети: ортопедичен, хирургичен, детски, УНГ, очен, неврологичен, ревмо-кардиологичен, кожен и рентгенологичен.

Спешната медицинска помощ се осъществява от звеното за ФСМП – филиал за спешна медицинска помощ.

Велинград разполага с много добра лечебно-възстановителна база, която има възможности за разширение.

Главната цел на системата “здравеопазване” е съхраняване и разширяване на възможностите на МБАЛ, като се разкриват нови клинични пътеки. Целта е в болницата да се изградят нови отделения – инфекциозно, урология, УНГ и др.

През2011 г. броят на лекарите в общината е 131, броят на медицинските специалисти по здравни грижи 236, а 31 са лекарите по дентална медицина.

В общината общият показател за осигуреност през2011 г. на 10 000 души от населението с лекар е 32.3 броя, на лекарите по дентална медицина – 7.6 броя и на медицинските специалисти по здравни грижи – 58.1 броя. Показателите за страната за осигуреност на населението с лекари и лекари по дентална медицина към 31.12.2011 г. са съответно 38.8 и 9.1 на 10 000 души.

Населението в общината, обслужено през2011 г. от един лекар е 310 човека, т.е. с 52 повече от средния за страната 258 човека. Населението, обслужено от един стоматолог в общината е 1 310 човека, т.е. с 209 човека повече от средния за страната – 1 101.

Изводи:

Проблемите пред общинската система на здравеопазването могат да се сведат до:

- Отдалеченост на периферните селища от мястото на предлагане на медицинска помощ (първична, специализирана, болнична, спешна);

- Осигуряването на равни възможности за достъп до здравни услуги на хората, включително и на живеещите в малки населени места, отдалечени от общинския център;

- Необходимо е повишаване на качеството на здравните услуги чрез развиване на капацитета на медицинския персонал;

- Необходимо е обновяване на оборудването на здравните заведения с нова, по-модерна техника.

Образование

Община Велинград има добре развита образователна структура. На територията на Община Велинград функционират общо – 5бр. СОУ /средно общообразователно училище/, 10бр. ОУ/основни училища/, 3бр. Професионални гимназии, 1бр. ОПУ /Основно помощно училище/, 9бр. ЦДГ и ОДЗ – Целодневни детски градини и Обединени детски заведения, 1бр. Извънучилищни заведения- Общински детски комплекс.
Бедността и социалната изолация сред ромската общност затрудняват достъпа до качествено образование, прилагане на интеграционни мерки чрез образованието, както и гарантирането на образователните права на учениците. Социалното изключване на общността е причина за изолация на ромски деца и ученици в детските градини и училищата и в отделните групи и паралелки в смесените детски градини и училища, затруднена адаптация на деца от ромски произход в детската градина и началното училище и недостатъчно обхващане на ромските деца в групи в детските заведения.

За разлика от много други общини в страната в община Велинград през последните 5 години няма закрити училища. В нея няма демографски спад и съответно намаляване на децата в училищна възраст. Училищната мрежа в общината през учебната 2013/2014г. включва 19 училища, от които 15 са общински училища и 4 държавни училища. В тях се обучават 5273 ученици. Съществуващата училищна мрежа в общината напълно задоволява нуждите на социално-икономическото развитие на настоящия етап.
През учебната 2012/2013 г. общообразователните училища, които се финансират като държавно делегирана дейност чрез бюджета на общината, са 15 ( 5 в гр. Велинград, 1 в гр. Сърница и 9 в селата): 10 основни училища (ОУ) и 5 среднообразователни училища (СОУ). Училищата по населени места са: в гр. Велинград (СОУ “Св.св.К.и Методий”, СОУ “Васил Левски”, ОУ “Неофит Рилски”, ОУ “Христо Ботев”, ОУ “Георги Бенковски”), гр. Сърница (СОУ “Св.св.К.и Методий”), с. Драгиново (СОУ “М. Драгинов”), с. Света Петка (СОУ “Христо Смирненски”), с. Абланица – (ОУ “Христо Ботев”), с. Биркова (ОУ “ Д-р Петър Берон”), с. Грашево – ( ОУ “Васил Левски”), с. Кръстава (ОУ “Васил Левски”), с. Медени поляни (ОУ “Г. С. Раковски”), с. Побит камък (ОУ “Н.Й.Вапцаров”), с. Пашови ( ОУ “Иван Вазов”). В тях през учебната 2013/2014 г. се учат 4265 ученика, като през учебната 2008/2009 г. са се учили 4350 ученика, или намалението на учениците е само с около 2.0 %.
Състоянието на сградния фонд в повечето училища е добро. В три училища в град Велинград има изпълнени енергоспестяващи мерки по проект „ Красива България “ – ОУ “Неофит Рилски”, ОУ “Христо Ботев”, ОУ “Георги Бенковски”. Изпълнени енегоспестяващи мерки има и в училищата: СОУ “Св.св.К.и Методий”, СОУ “Васил Левски” – гр. Велинград и СОУ “Св.св.К.и Методий” – гр. Сърница. С подменена дограма са училищата в с. Грашево – ( ОУ “Васил Левски”), с. Медени поляни (ОУ “Г. С. Раковски”) и с. Побит камък (ОУ “Н.Й.Вапцаров”), Трябва да се реновират училищата по енергиини проекти в с. Драгиново (СОУ “М. Драгинов”) и с. Света Петка (СОУ “Христо Смирненски”). От ремонт се нуждаят училищата в с. Кръстава (ОУ “Васил Левски”) и Пашови ( ОУ “Иван Вазов”). Проблеми с поддържането имат училищата в с. Абланица – (ОУ “Христо Ботев”), с. Биркова (ОУ “ Д-р Петър Берон”).

Състоянието на сградния фонд е добро. Сградите на всички училища са масивни и здрави.
Материалната база е добра и осигурява възможности за нормален учебен процес.
В Помощно училище “Драган Манчов” в гр. Велинград се обучават деца с интелектуална затруднения, които получават специализирана педагогическа помощ разпределени в 10 паралелки от първи до 10 клас.
Работата по различни проекти дава възможност на децата със СОП да изявят своите способности и възможности. Кадровия ресурс на училището може да бъде използван в процеса на преход от интегрирано към включващо образование. Сградата на училището е подържана , подменена дограма.
Броят на учениците в училище се задържа почти на едно ниво 2013/2014г.), са 65 ученика и 70 ученика 2014/2015г. През последните години не се наблюдава намаляване броя на учениците. Най-много ученици отпадат от 9 и 10 клас и в началните класове. Причините за отпадане от училище се групират в няколко основни категории – социално-икономически. Най-ясно феноменът се проявява в градските ромски гета и в селата с преобладаващо ромско население.

Обхвата на децата, подлежащи на задължителна подготовка две години преди постъпване в първи клас за учебната 2013/2014г. в съответствие със сега действащия ЗНП не среща трудности за децата от семействата без рискови фактори.

Обхващането и задържането в училище на подлежащите на задължително обучение ученици е проблем, който не може да бъде решен само с мерки в областта на образованието. Мерките за намаляване на броя на необхванатите и отпадащите от образователния процес ученици могат да се обособят в три основни групи: съобразяване на образователната структура с възможностите за достъп на рисковите социални групи, социални дейности, мерки по отношение на деца, за които българският език не е майчин и деца със специални образователни потребности. Примери за конкретни мерки, прилагани в Община Велинград от образователни и социални институции са : предоставяне на финансови стимули за участие в образователния процес или на социални помощи „под условие” и прилагане на адекватен контрол върху ефективното им изпълнение, създаване на стимули за по-голямо участие на местната общност и родителите в мерките за интеграция; разширено използване на училищните автобуси; осъществяване на извънкласни дейности; конкретни мерки за справяне с потребностите на учениците от езиковите малцинства, по-специално ромите, и с интеграцията им сред останалите ученици в училищата В Община Велинград са разкрити широк спектър социални услуги за деца и семейства в риск, които съвместно с ръководствата на училища и детски градини и органите по закрила на детето оказват реална подкрепа на родителите в грижите за децата им.

Ниският социален статус на семействата е основна причина децата да не посещават подготвителните групи.

За минимизиране на риска от отпадане училищата провеждат активна работа с родителите, общината работи в посока на осигуряване на социални придобивки по различни програми и проекти.Факт е, че социално слабите родители /най- вече от ромски произход/ са привлечени от възможности като безплатни закуски, транспорт и учебници. Тези придобивки са временна мярка, която не води до реална мотивация от образование на децата в ромските и социално слабите семейства.

Община Велинград изпълнява Проект „Социално включване„ на деца от 0 до 7 години по който от2014 г. ще предоставя широк спектър услуги подпомагащи социалното включване на ромски семейства и техните деца.

Във връзка с установения голям брой необхванати петгодишни деца предстои въпроса да се разгледа на заседание на Обществен съвет за социални дейности с цел приемане и прилагане на мерки насочени към санкции на родителите, както и подпомагане на най – рисковите семейства.

Ежегодно се приема Програма за закрила на детето, както и Програма за образователна интеграция на деца и ученици от различни етнически малцинства. Програмите минават на обсъждане от Обществен съвет за социални дейности, преди приемането им от Общински съвет – Велинград. Изпълнението на програмите се отчита ежегодно.

Тенденцията за задължителен обхват на децата в детските градини в по-ранна възраст затруднява общината поради липса на съответния сграден фонд и материално – техническа база.

Брой подлежащи 6-	Брой обхванати 6-	Брой подлежащи 5-	Брой обхванати 5-
годишни деца за	годишни деца за	годишни деца за	годишни деца за
учебната 2013/2014	учебната 2013/2014	учебната 2013/2014	учебната 2013/2014
г., съгласно чл.20,	г., в подготвителни	г., съгласно чл.20,	г., в подготвителни
ал.1 от ЗНП	групи в детски	ал.1 от ЗНП	групи в детски
	градини и училища		градини и училища
460	408	480	377

Брой подлежащи 6-	Брой обхванати 6-	Брой подлежащи 5-	Брой обхванати 5-
годишни деца за	годишни деца за	годишни деца за	годишни деца за
учебната 2014/2015	учебната 2014/2015	учебната 2014/2015	учебната 2014/2015
г., съгласно чл.20,	г., в подготвителни	г., съгласно чл.20,	г., в подготвителни
ал.1 от ЗНП	групи в детски	ал.1 от ЗНП	групи в детски
	градини и училища		градини и училища
459	399	484	431

Учебна година	Ученици напуснали преждевременно училище	В т.ч. роми
2012/2013 г.	22	19
2013/2014 г.	9	9

По отношение на обхвата на учениците, подлежащи на задължително обучение сериозна опасност от отпадане от образователната система има за учениците от рискови групи – социално слаби семейства, маргинализирани общности – роми. Редица проучвания на причините за отпадане показват, че най- висок е процентът на отпаднали по семейни причини- около 45% от всички. За минимизиране на риска от отпадане училищата провеждат активна работа с родителите, общината работи в посока на осигуряване на социални придобивки по различни програми и проекти.Факт е, че социално слабите родители/ най- вече от ромски произход / са привлечени от възможности като безплатни закуски, транспорт и учебници. Това е признак, както за ограничен достъп на ромските деца до качествено образование, така и за ниското равнище на осъзната потребност от образование сред това население.

Задължителното обхващане на 5 и 6 годишни деца, за населените места, в които няма разкрити групи към ЦДГ, става в подготвителни групи към училищата.- 15 групи към училища и 3 групи към ЦДГ. Тези групи са смесени, тъй като се посещават и от 3 и 4 годишни деца. Съществуването на групите дава възможност на родителите и децата от малките населени места да ползват образователната услуга.

Ежегодно община Велинград осигурява средства за дофинансиране на тези групи. За 2014г. сумата е 10 152лв., която е гласувана на сесия на Общински съвет – Велинград.

По отношение на задържането на децата в училище и намаляване на броя на отпадналите ученици от ромската общност, Община Велинград провежда последователна политика за подобряване на условията за възпитание и обучение в детските градини и училищата, в които се обучават ромските деца – извършени цялостни ремонтни дейности в ОУ « Неофит Рилски « и ОУ « Георги Бенковски « по проект « Красива България « и в СОУ « М. Драгинов « и ЦДГ « Еделвайс « по проект « Енергийна ефективност «.

От 09.04.2013г. до 07.2014г. в Община Велинград се изпълнява проект по ОП « Развитие на човешките ресурси « по операция « Достъп до образование и обучение на групи в неравностойно положение». Проекта се изпълнява от фондация « Европейски център за еко и агро туризъм – България « с партньори от Община Велинград – ЦДГ „Еделвайс”и ОУ „Неофит Рилски” гр. Велинград и от Община Ракитово – ОДЗ „Митко Палаузов” и СУ „Климент Охридски” гр. Ракитово. Пълното наименование на проекта е РАННА СОЦИАЛИЗАЦИЯ И АДАПТАЦИЯ КЪМ ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА ЗА ПО-УСПЕШНАТА ИМ БЪДЕЩА СОЦИАЛНА И ТРУДОВА РЕАЛИЗАЦИЯ.

Проектът работи за налагането на устойчива тенденция за трайно обхващане на децата и учениците от етническите малцинства в образователно- възпитателния процес, като за постигането на тази цел използва интегрирани и иновативни форми на дейност, съобразени с особеностите на етноса.

Проектът залага и на комплексната работа в общността и привличането на родителите като съмишленици на педагогическите екипи в детските градини и училищата, които посещават децата. По тази причина е отделено сериозно внимание на създаването на иновативни форми за работа с родителите, за да бъдат изведени от позицията на атакувани и критикувани и поставени в позицията на съдеятели.

Целевата група по проекта са деца и ученици от ромския етнос и техните семейства – 170 деца и ученици, 65 родители и 25 специалисти.

Към настоящия момент по проекта са изпълнени следните дейности:

- определени са списъците на децата по интерес, целевите и фокус-групите;

- проведе се социологическото проучване цял ден с “трудни” родители в училището и детската градина в Чепино от “Алфа рисърч”, лично водено от Боряна Димитрова – мина при голям интерес.

- определени са специалистите, които ще проведат първоначалнато обучение на деца от “Неофит Рилски” в 7 области, дорвообработване, компютър, шивачество, обущарство, масаж, козметика, фризрьорство. Със специалистите са скрючени вече договори

За задържането на децата от ромския етнос в училище допринасят социални мерки, като осигуряване на столово хранене, осигуряване на групи за самоподготовка, осигуряване на безплатни учебници и помагала , както и подобряване на материалната база в училищата и детските градини, където се обучават роми.

В общината са разкрити и някои социални услуги, които в голямата си част са насочени съм към децата от рискови семействакато им оказват подкрепа.В целевата група попадат в голяма степен и ромски семейства.

По отношение на подобряване на дейностите и условията за предоставяне на комплексни услуги на рискови общности и семейства вкл. и на мобилни услуги, възможностите и капацитета на общината значително ще се подобрят с разкриването на Център за социално включване «Развитие « по проект « Социално включване « със средства от Световната банка. В центъра 12 месеца ще се предоставят консултативни, здравни, социални и услуги за ранно детско развитие на потребителите. – включително и за семейства от ромската общност.

Приложените мерки имат въздействие по отношение на:

- разширен достъп на децата до образователни услуги

- мотивацията на децата и родители за обхват от образователната система

ПОСТИГНАТИ РЕЗУЛТАТИ:

- Поддържане на широк спектър от услуги за рискови семейства, в т. ч. ромски

- Предстоящо увеличаване на капацитета за предоставяне на комплексни услуги за училищна, здравна и социална подкрепа по проект „ Социално включване„, по който целевата група е в голямата си част ромски семейства.

- Развита мрежа от културни, спортни и др. мероприятия с включващ социален и образователен ефект

- Добра практика – Узаконяването на жилищата в кв. Асфалтова база има последващ положителен ефект по отношение на достъпа до услуги, до социално подпомагане. Изготвения кадастрален план на квартала е необходимо условие за включване

- в проекти за подобряване на цялостната инфраструктура

ПРЕПОРЪКИ

- Насочване на дейности по подобряване на условията на живеене на етноса

Жилищни условия

По данни на „Техническа служба” – Община Велинград, представяме следните данни:

Баланс по функционално предназначение на сгради в гр. Велинград

Жилищна сграда – еднофамилна	6083 – брой сгради	536,551 кв.м
Жилищна сграда – многофамилна	92 – брой сгради	29,155 кв.м
Жилищна сграда със смесено предназначение	1	0,279 кв.м

Баланс по етажност на сгради:

критерии	Брой сгради	Общо площ кв.м
Неуточнена етажност	0	0,00
едноетажни	9718	533964,44
Дву и три етажни сгради	4673	491591,87
четириетажни	112	46322,53
От 5 до 8 етажни	34	18190,51
многоетажни	1	233,46

На територията на община Велинград, предимно в кв.Анезица – 1804 жители и кв. Асфалтова база – 1374 жителя, преобладава население предимно от ромски произход. Особено в кв.Анезица, много от построените жилища не отговарят на строителните и санитарните стандарти, но има и такива които изпълняват съответните норми или след относително не големи подобрения, могат да бъдат приведени в съответствие с тях.

Водоснабдяване и канализация
Гр. Велинград и с.Драгиново се водоснабдяват основно от Деривация “Бистришка” /разрешително № 1494 от 2003г./, разрешено водно количество до 240 л/сек -ползвано – 110 л/сек.
Други водоизточници са:
* Извор “Мократа пещера” – 30 л/сек
* Извор “Легоринец” – 40 л/сек
* Извор “Клептуза” – 50 л/сек
* Извор “Суха лъка” – 30 л/сек,
като последните два захранват гравитачно водопроводната мрежа в най-ниските части на града. От2005 гизвор “Суха лъка” не се ползва, поради разрушен от наводнение довеждащ водопровод.
Всички водоизточници с по-значителни дебити са включени в експлоатацията на водопроводната мрежа в община Велинград гравитачно или с помпени станции и водоеми. Наличните резервоари са 7 бр. с общ обем 8070 м3, като в 7 населени места няма изградени резервоари за питейна вода.
Действуващата пречиствателна станция за питейни води /ПСПВ/ “Велинград” е с капацитет Q= 220 л/сек, като пречиства довежданите с общ водопровод питейни води от деривация “Бистришка” и извор “Мократа пещера”.
Дължината на изградените външни водопроводи е 47,3 км., а вътрешната водопроводна мрежа е с обща дължина120 км.
Селата Св. Петка, с. Юндола, с. Пашово и махали се водоснабдяват чрез изградени ОШ и водоеми от налични водоизточници от събирателна деривация “Джаферица” за язовир Белмекен. Захранването от Чакърица и Балабаница е общо 22 л/сек.
Град Сърница се снабдява с 20 л/сек от 5 групи извори. Изградената водопроводна мрежа е с дължина22814 м. В момента се подменя цялостно с ПЕВП тръби и към месец март 2008 вече е подменена4 км.
Останалите селища ползват местни водоизточници и имат обособено самостоятелно питейно-битово водоснабдяване в т.ч. водоеми и довеждащи водопроводи и вътрешно разпределени мрежи. Село Грашево се водоснабдява от м. Сивата вода и м. Чадъра, общо 6л/сек; с Кръстава има речно водохващане 2.5 л/сек; селата Бирково, Враненци, Горно Дъбево, Бутрево и Рохлево имат местни водохващания.
Пореобладаващата част от водопроводната мрежа е направена от азбестоциментови и стоманени тръби през периода 1950-1980 г, така че над 88% от тях са физически амортизирани, с висока степен на аварии, което е причина за големи загуби /над70%/ и нисък КПД.
4. 2.2. Канализация
Степента на изграденост на канализационната мрежа в град Велинград е 85-90%, а в останалите по-големи населени места -около 50%. Дължината на изградената мрежа се движи от70 кмкъм 1990г през80 кмкъм 2000г до90 кмпрез 2008г. Типът на канализационната мрежа е “смесена”. Минералните води с дебит 170 л/сек се заустват в градската канализация.
В община Велинград се намират 24 населени места. Броят на населението възлиза на около 43 000 жители, като 25 хил. живеят в гр. Велинград. Около 80 % от канализационната мрежа се използва от населението, а 20% -от промишлеността.
Изградените предприятия нямат локални пречиствателни станции, а водите са заустени в градската канализация или директно в р. Чепинска за района на гр. Велинград, а за гр. Сърница – в р. Доспатска – яз. “Доспат”.
Останалите населени места с частично изградена канализационна мрежа са гр.Сърница, с. Драгиново, с. Св Петка. В момента се работи по реконструкция и изграждане и на други селища.
Всички отпадъчни води в района на гр. Велинград се заустват без пречистване в приемника на р. Чепинска, а за гр. Сърница -в р. Доспатска и яз. “Доспат”
През1989 г. с протокол 35 на фирма “Водоканалпроект” – София е приета разработка за генерална схема за пречистване на отпадъчните води. Поради настъпилите промени, липса на инвеститор и реституция на имоти, проектът не е реализиран.

Електроснабдяване

Същинското електрозахранване на населените места се осъществява посредством електроразпределителната мрежа средно напрежение /СН/.

Мрежата ниско напрежение /НН/ е предимно кабелна. Преобладаващия тип кабели са САВТ, САВТУ, а сеченията са оразмерени на база пренасяната мощност.

Селата от общината се захранват чрез въздушни изводи ЕП 20 кV и изградени трафопостове за комунално – битови нужди, предимно тип “А” и “Б” и мачтови, захранвани въздушно от отклонения и изводи 20 kV от п/ст “Велинград”. Състоянието на мрежата СН в общи линии е добро, но има участъци /захранващи по-малки села или махали/ със стара изолация, стоманени проводници и дървени стълбове, които се нуждаят от ремонт. Мрежата НН за селата е въздушна, на дървени и бетонови стълбове, с голи стоманено алуминиеви проводници.

Всички населени места от общината са електрифицирани.

За изградените електропроводи на територията на общината са осигурени обслужващи коридори за профилактика и ремонт, които трябва да бъдат запазени независимо от връщането на земята. Съгласно Наредба №3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, най малкото допустимо хоризонтално разстояние от крайните проводници на въздушните линии /ВЛ/, при неотклонено положение до сгради и съоръжения /предпазна зона на ВЛ, е както следва :

в ненаселени места
-за ел. проводи до 20 kV – 10м

-за ел. проводи до 110 kV – 20м

в населени места

-за ел. проводи до 20 kV –2 м

-за ел. проводи до 110 kV –4 м

В тази зона не се допуска проектиране и извършване на строително-монтажни и товаро-разтоварни работи, складиране на материали, гариране на строително-монтажна и транспортна механизация.

Анализ на групите в риск в община Велинград

Фактори, които пораждат риск за различни групи от населението

Икономически – Основен фактор за нормален стандарт на живот е размерът на доходите, който може да осигури всички останали сфери на живот. Друг важен индикатор е относителната бедност, т.е. делът на лицата и семействата, чиито доходи са под половината от средния доход за страната.

Демографски – Тенденциите в демографското развитие продължават неблагоприятното си въздействие върху социалните рискове, което има две основни направления:

Социални – безработица и ограничен достъп до заетост, ограничени ресурси за автономност и подкрепа на близки-възрастни с увреждания с нужда за подкрепа във всекидневния живот; хора в пенсионна възраст; социална зависимост и изолация.

Характеристика на рисковите групи в община Велинград

4.2.1. Деца със специални образователни потребности

Специфична група са децата, обучавани в помощното училище в град Велинград. Много от тях са настанени поради бедност на семейството. Необходимо е проучване каква част от децата могат да бъдат изведени на ресурсно подпомагане в общообразователните училища. Децата без здравословни проблеми е невъзможно да бъдат включени в “масови” училища без допълнителни занимания за компенсиране на разликите в образователното ниво с това на връстниците им, обучавани по общообразователна програма Част от децата със СОП се обучават в помощното училище. Много от тях са от социално слаби семейства. Периодично се провежда проследяване динамиката на развитие на учениците от специалното училище и при възможност се насочват за интегрирано обучение в общообразователно училище. Има значителен брой деца и ученици със специални нужди които се обучават интегрирано от ресурсни учители..

4.2.2 Деца с увреждания

По данни на Д ”СП” – Велинград са регистрирани деца с увреждания, както следва:

За 2013г. – 135 деца, за 2014г. – 137 деца

За нуждите на планиране на социални услуги са необходими данни каква част от децата с увреждания са обхванати от ресурсно подпомагане към Министерство на образованието, науката и технологиите.

4.2.3 Деца, живеещи в семейства в неравностойно социално положение / многодетни семейства, самотни родители и социално слаби семейства/

По данни на ДСП – Велинград, многодетните семейства за 2013г. са – общо 175, а за 2014г.-182 – многодетни семейства.

Самотни родители с деца до 3г. – за 2013г.-198 лица, за 2014г. -190 лица

Самотни родители с деца над 3г. – за 2013г. – 205 лица, за 2014г. – 219 лица

Брой подпомагани семейства за 2013г. – 2260 лица

Брой подпомагани семейства за 2014г. – 2176 лица

4.2.4 Деца с противообществени прояви или с риск от отпадане от училище

Децата с противообществени прояви и поведенчески проблеми биха могли да се изведат като отделна целева група. Поведенческите проблеми, определени от представителите на ДСП са: агресия, използване на алкохол и упойващи вещества, кражби, побой.

Факторите, водещи до различни противообществени прояви и поведенчески проблеми на децата са: ниският родителски контрол, раздялата в семейството – при разведени родители или родители в чужбина, бедност, безработица. Независимо от това, че няколко последователни години подред, пред Общинската комисия за закрила на детето от страна на община Велинград е поеман ангажимента за създаване на Регистър за децата, които отпадат от образователната система или не са записани в учлище до момента не е направен такъв. Липсата на такъв регистър затруднява работата на всички социални услуги и отдел “Закрила на детето”.

Към МКБППМН работят 5 обществени възпитатели към 31.12.2014г. За 2013г. са проведени 13 възпитателни дела, а за 2014г. делата са 21.

Идентифицираните нужди в тази посока са:

- да бъдат изслушвани и разбирани децата относно причините за извършените прояви;

- да се промени моделът на интервенция – насилието да бъде оценявано като симптом за проблем, а не като причина за наказание;

- да се популяризира сред децата разпознаването на насилието и да се изградят умения за избягване на риска от насилие и агресия.

Идентифицираните нужди за превенция на поведенческите проблеми при децата са:

-Осигуряване на подкрепа от родителите и намаляване на агресията в семейната среда;

-Ангажиране на свободното време на децата;

-Осигуряване на подкрепата на психолог при нужда.

Отпадането от училище и липсата на образование е един от най-сериозните фактори за попадане в ситуация на множество рискове – бедност, противоправно поведение, насилие, зависимост и др. За задържането на децата в училище и за предотвратяване на бъдещи рискове от социална изолация са необходими дейности за компенсиране на образователните пропуски, мотивиране на децата за посещение и задържане в училище, дейности за запълване на свободното им време и за мотивация на родителите за ангажиране в образованието на свойте деца.

4.2.5 Може да се направи анализ на потребностите на групите деца в риск и да се идентифицират следните изводи:

Актуален е въпросът за достъпност на архитектурната среда, особено в малките населени места.
Услугите предоставяни в ЦОП, спомагат за повишаване на родителския капацитет, както и за индивидуална работа с деца с противообществени прояви или жертва на насилие. Необходимо е повишаване капацитета на ЦОП – 50 броя.
Налице е необходимост от методическа помощ и подкрепа, повишаване на квалификацията и мотивацията на персонала за работа с деца с увреждания и техните семейства.
Придобиването на умения и навици за самостоятелен живот е една от основните задачи, стоящи пред ДЦДМУ «Надежда» по която се работи ежедневно с потребителите.
Осигуряване на възможности за професионална квалификация и реализация на младите хора с увреждания остава трудно решим проблем, предвид свития пазар на труда и високата безработица в общината.
Предвид увеличаващия се брой случаи на деца с противообществени прояви в резултат на социално битови проблеми в семейството и нисък родителски капацитет е възможно разкриването на подходяща социална услуга, която да бъде създадена на територията на област Пазарджик, при заявена нужда и изведена същата целева група и от други общини.

Изводи за социални услуги за деца:

- Достъпност на услугата – Всички социални услуги за деца са позиционирани на територията на град Велинград. В селата към общината няма развити социални услуги, с изключение на дейност ”Личен асистент” по програми и проекти към Д ”СП” и общината;

- Добра степен на развитие на услугите за превенция на риска от социално изключване;

- Няма разкрити социални услугите за превенция на деца и младежи правонарушители, въпреки, че отдел “Закрила на детето” работи по превенция на деца правонарушители и в по-голямата част при идентифициране на такива случаи се насочват към работа в Център за обществена подкрепа/. Възможно при отчитане на тази рискова група и в други общини, да се създаде възможност за разкриване на подходяща социална услуга.

- Добре подържана материална база на сградите, в които се предоставят СУ, съобразно критериите и стандартите;

- Добре подготвен щатен персонал, предоставящ специализирани социални услуги в общността и специализираните институции;

– В община Велинград преобладават услуги в общността за деца и семейства; Необходимо е, повишаване капацитета на ЦОП – 50бр.

– Организацията на работа и квалифицирания персонал създават условия за социално включване и организиране на самостоятелен живот.

2. Възрастни с увреждания и стари хора.

- Възрастни с увреждания. В Община Велинград към 31.12.2014 год. по данни на Д „СП” има регистрирани следните лица с увреждания.

- за 2013г. – 2872

- за 2014г.- 2943

Хората с увреждания изпитват затруднения в своята социална интеграция поради непригодеността на средата за тях – архитектурна, социална, обществени нагласи, образователна система. Липсата на подкрепа за семействата им води до настаняването в специализирани институции.

- Лица с увреждания настанени в институции. На територията на община Велинград няма специализирана институция за настаняване на хора с увреждания. Същите са настаняват извън общината, както в същата област, така и на територията на друга област в страната.

За 2013г. – 19 лица

За 2014г. – 37 лица

- Самотни стари хора – по данни на ДСП – Велинград, самотноживеещите са както следва:

Самотни до 65г. 2013г. – 30 лица, а за 2014г. – 24 лица

От 65 до 75г., за 2013г. – 18 лица, а за 2014г. – 16 лица

Над 75г. – за 2013г. – 2 , а за 2014г. – 3 лица

Стари хора ползващи социални услуги в специализирани институции:

За 2013г.- 11

За 2014г. – 5

2.1 Лица с онкологични заболявания

По данни от РЦЗ – Пазарджик на територията на област Пазарджик ( не се води отчет по общини) за регистрирани онкоболни, но по данни те са общо 10999 онкоболни. Към настоящия момент, тази рискова група изпитва остра нужда да повиши качеството си на живот. Те, както и техните семейства, се нуждаят от психическа подкрепа, приобщаване към общността, повишаване на здравната култура и информираност

Като основни потребности за лицата с увреждания и самотни стари хора могат да бъдат изведени:

Подкрепа за ежедневните грижи в дома – помощ при самообслужване, поддържане на хигиена, пазаруване, придружаване при разходка и др.;
Осигурен достъп до аптеки и помощ при закупуване на лекарства;
Достъп до медицинска помощ и здравни услуги;
Осигуряване на социални контакти и психо-социална подкрепа;
Компенсиране на изолираността от достъп до социални и здравни услуги на малките населени места в селските райони.

Общности и групи в неравностойно положение

Безработицата може да се приеме като основен рисков фактор, свързан с доходите и стандарта на живот на хората в трудоспособна възраст. Тя е в тясна връзка и зависимост както от развитието на икономиката, така и от развитието на населението, неговата демографска структура, мобилност и професионално-образователно и квалификационна структура.

– Продължително безработни- 2013г. – 2971 (34,6%) и 2014г.- 3217 /35,21%). Колкото по-продължителен е периодът на безработица, толкова по-пасивна е нагласата на безработните лица по отношение на предлаганите социални програми за реинтеграция. За подобряване на положението си разчитат главно на държавата – обезщетения при безработица и социалните помощи.

Брой безработни лица

Регистрирани безработни лица,2013 г.	5674
Регистрирани безработни лица, 2014г.	577

През 2013г. търсенето на работна сила в ДБТ Велинград се повишава в сравнение с 2012г. с 19.93 на сто, като причината е в по-активното търсене както на първичния, така и на вторичния пазар.

През дванайсетте месеца 2013г. на работа са постъпили общо 3 300 безработни /275 средно на месец/, с 532 лица повече отколкото през 2012г. За разлика от предходната година, най–голям е броят на започналите работа през месец август /495 лица/, януари /471 лици/ и април /414 лица/. Причината за това са сезонните дейности, дейностите стартиращи по ЛКП на проектите по НП”ОСПОЗ” (по новостартирали проекти) и стартиране на някои дейности по ОП „РЧР”.

В резултат започнали работа по програми и мерки за заетост от началото на 2013г. са 1 443 лица. Спрямо 2012г. /1 092 лица/, започналите работа по програми и мерки са повече с 32.1%.

На първичния трудов пазар са се реализирали 52% от безработните, устроени на работа чрез ДБТ, спрямо 55% за предходната година.

Шансовете за трудова реализация на регистрираните безработни са различни. През последните години на трудовия пазар се оформиха няколко рискови групи безработни лица, т. нар. групи в неравностойно положение на пазара на труда, в които влизат безработни лица с по-ниска конкурентоспособност на пазара на труда, като: безработни младежи; безработни младежи с трайни увреждания; безработни младежи от социални заведения, завършили образованието си; продължително безработни лица; безработни лица с трайни увреждания; безработни лица – самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 3-годишна възраст; безработни лица, изтърпели наказание лишаване от свобода; безработни над 50-годишна възраст; безработни лица с основно или по-ниско образование и без професионална квалификация.

Такива са социалната изолация, загубената в голяма степен работоспособност поради закърнели трудови навици, трайно намалена работоспособност в следствие на заболяване, ангажираност в семейството – особено при самотните родители и тези, които се грижат за инвалиди и болни роднини, липсата на трудов опит и др. тези неравностойни групи от безработни на пазара на труда са обект на специални грижи от страна на Министерството на труда и социалната политика, в частност и от Агенцията по заетостта.

Групите, които мога да се формират във връзка с грижата или отсъствието на грижа, са: самотни стари хора, възрастни хора с увреждания и стари хора настанени в институции.

Оценка на социалните услуги в община Велинград (резултати от анкетирането)

Целта на анализа на социалните услуги е да се оценят възможностите на наличните ресурси за предотвратяване на рисковете и тяхното преодоляване.

Описание на услугите, групирани по видове, като се обръща специално внимание и на разпределението им на територията на общината:

Специализирани институции
Услуги в общността
Наличие и характеристика на общи мерки и политики за социално включване

Идентифициране на дефицити и липси от услуги.

Специализирани институции

На територията на Община Велинград функционира ДСХ “Ела” , с капацитет 40.

Демографската картина на населението извежда като рискова и многобройна група застаряващото население, което живее в социална изолация и се нуждае от грижи, включително и медицински. Дома за стари хора предоставя тази възможност. Живеещите самотно възрастни хора имат възможност да ползват услугите в Дома, където освен храна и подслон имат достъп и до здравни и медицински грижи, както и възможности за пълноценен социален живот. Капацитета на ДСХ е 40 клиенти, Дейността е държавно делегирана.

Социални услуги

Социалните услуги се осигуряват от широкоспектърна мрежа услуги в общността. Социалните услуги към2014 г.са:

Дневен център за деца и младежи с увреждания „ Надежда „– капацитет 24 места

ДЦДМУ е социално заведение към Община Велинград, предоставящо социални услуги в общността. Центърът е за деца и младежи от 3 до 18 години с капацитет 24 места и 10 броя персонал към 31.12.2014г. От 01.01.2015г., капацитета на услугата е 36места, с 15 човека персонал.Услугата е държавно делегирана дейност и се предоставя от общината.

Насочването към ДЦДМУ се осъществява от отдел “Закрила на детето” след прецизна оценка на потребностите на всяко дете. За развитието и постигнаните резултати за всяко дете се следи от Отдел “Закрила на детето”, както чрез ежемесечно наблюдение, така и чрез организирани мултидисциплинарни срещи.

Социалната услуга „Дневен център” подпомага потенциалното развитие на децата и младежите с увреждания и тяхното включване във всички нива и форми на общообразователната система и другите обществено достъпни дейности и инициативи за деца и младежи. Разнообразните видове грижа са насочени към това децата и младежите с различна степен на затруднения да постигнат напредък съобразно собствените им потребности от развитие, както и да се справят според възможностите си с образователните задачи и задачите за развитие на съответната възрастова група. Това се пстига чрез разнообразни обучителни, игрови и рехабилитационни дейности, които осигуряват емоционална и психическа стабилност и развитие на специфични умения, съобразно с конкретните индивидуални потребности на ползвателите. Дейността е организирана под формата на занимания в група и индивидуални консултации и рехабилитация. Тя е фокусирана към занимания за подкрепа и развитие на умения.

Резултат от анкетирането:

Анкетирани са 15 служители /април 2015/, от тях двама мъже и тринадесет жени. Две лица попадат във възрастовата група 25-34г.,пет 35-44г., две лица 45-54г. И 6 лица във възрастова група от 55-64г. възраст. Стаж до 10г. имат 5 лица, до шест месеца – 6, до 5 години – 2 лица и над 10г. -6 лица. На граждански договор са 6 лица, а на трудов 9 лица. Близо 70% от персонала се чувства подкрепен методически от предоставените възможности за участие в екипни срещи, супервизии, консултации и обучителни програми. Относно удовлетвореността от професионалната реализация и екипната работа – над 90% от персонала са съгласни с условията на труд и смятат, че взаимодействат ефективно в екипа.

Като препоръки:

25% смятат, че заплатите в сферата трябва да се увеличат. Над половината нямат препоръки и не са посочили потребност от допълнителна подкрепа. Около една четвърт, имат желание да участват в обучителни програми за развиване на професионалните им умения.

Анкетирани са 7 потребители, като един от тях има препоръка за усилена работа с психолог и логопед, останалите нямат препоръки. Относно ползата от услугата, и седемте потребителя са посочили положителни резултати.

Дневен център за възрастни хора с увреждания – капацитет 35 места

В ДЦВХУ се предлагат индивидуални и групови занимания, арт-терапия, музико-терапия, занимателна и трудова терапия. Осигуряват се възможности за пълноценно организиране и прекарване на свободното време и комплекс от дейности за преодоляване на социалната изолация на възрастните хора с увреждания. Центърът предоставя рехабилитационни услуги с ефект върху цялостното физическо състояние на потребителите.В зависимост от специфичните си потребности и индивидуалния план за предоставяне на услугите, клиентите ползват специализирани здравни и рехабилитационни услуги, предоставяни по график от медицинската сестра и рехабилитатора на Дневния център. ДЦВХУ е с капацитет 35 клиенти и 8 души персонал. Финансирането на дейността е от Държавния бюджет като държавно делегирана дейност.

Резултати от анкетирането:

Анкетирани са 8 служители, от тях шест жени и двама мъже. Едно лице попада във възрастовата група от 25-34г., двама от 55-64г., двама от 45-54г., над 64г. са двама и един във възрастова група от 35-44г. възраст. Четирима служители са изразили желание от подкрепа, чрез обучения. Нямат препоръки.

Анкетирани са 8 потребители, като всички са изразили удовлетвореност от услугата и нямат препоръки.

Център за обществена подкрепа – 36 места

Основната дейност на ЦОП е насочена към консултативна, превантивна и корективно – възпитателна работа с деца в риск. Работи се успоредно и с техните семейства или близки, при които са настанени, след предприета мярка за закрила от отдел „Закрила на детето“. ЦОП осигурява семейно консултиране и подкрепа за семейства, в които съществуват проблеми с различно естество. Екипът на Центъра извършва и мобилна работа, с която се осигурява възможност за посещение в дома на семейството. Капацитета на ЦОП е 36 ползватели. Услугата е държавно делегирана дейност. Управлението беше възложено на външен доставчик на социални услуги – фондация „Социални практики в общността” – гр. Пазарджик /до м. юли 2013г.,от м. август 2013г., услугата се предоставя от Община Велинград.

Приоритети в дейността на ЦОП:

1. Подкрепа на деца жертви на насилие и на техните семейства;

2. Работа с деца в риск да отпаднат от образователната система;

3.Подкрепа на малолетни и непълнолетни майки – превенция на рисковете от ранното съжителство;

4Повишаване информираността и чувствителността на населението за проблемите на децата и семействата в риск.

Резултат от анкетирането:

Анкетирани са 6 служители – жени, от тях три попадат във възрастова група от 35-44г., две в 45-54г. и една в 25-34г. Трима от служителите, като подкрепа, изразяват желание от допълнителни обучения, а относно препоръките – въвеждане на нови технологии и иновации, както и организиране на служебен транспорт за мобилна работа.

Потребителите нямат препоръки и не са изразили недоволство.

Център за настаняване от семеен тип – 30 места 2 броя с по 15 места

Център за настаняване от семеен тип 1 /ЦНСТ 1-предлага социалната услуга “постоянна грижа”. Настаняването на деца в ЦНСТ е крайна мярка за закрила, която се предприема от отдел “Закрила на детето” само при изчерпване на всички варианти за отглеждане на детето в семейна среда. Поради прецизната оценка, която се осъществява за всяко едно детето в риск отдел “Закрила на детето” много рядко допуска настаняване в ЦНСТ. Към настоящия момент в ЦНСТ 1 са настанени 10 деца , а в ЦНСТ 2 – 11 деца.

Ползватели на ЦНСТ 1 са деца от 3 до 18 годишна възраст, лишени от родителска грижа, за които до момента на приемането им в ЦНСТ са изчерпани възможностите за оставане и връщане в биологичното семейство, настаняване в семейството на близки и роднини или в приемно семейство. Капацитета на ЦНСТ е за 15 ползватели и е държавно делегирана дейност.

Ползватели на ЦНСТ 2 са деца от 3 до 18 годишна възраст, за които поради финансови затруднения на семействата им съществува риск за отпадане от училище и невъзможност да се задоволят основни нужди на децата, както и случаи, в които е констатирано безотговорно родителско отношение. Капацитета на ЦНСТ е за 15 ползватели и се финансира като държавна делегирана дейност.

Годишната субсидия се предоставят като държавна делегирана дейност. Управлението беше възложено на външен доставчик на социални услуги – фондация „Социални практики в общността” – гр. Пазарджик до месец юли 2013г., след което услугата се предоставя от Община Велинград.

Анкетирани са 13 служители, от които девет жени и четирима мъже. Във възрастова група 55-64 са пет служители, в 45-54г. – трима служители, в 25-34г. – трима служители и възрастова група 35-44г. – двама служители. 50% от тях имат препоръки относно сплотяване, комуникация между екип и директор,както и повишаване субсидията на ЦНСТ.

Желана подкрепа – от обучения и супервизии.

Потребителите нямат препоръки, но желаят повече свободно време за себе си.

Защитено жилище – 8 места „ Велина”

Защитеното жилище е услуга от резидентен тип, държавно делегирана дейност. Това е социална услуга, в която лицата водят независим живот, подпомаган от професионалисти. Капацитета на жилището е от 8 места, като всички са заети от лица с физически увреждания.

Резултати от анкетирането:

Анкетирани са 5 служителя, от които 4 жени и 1 мъж. Във възрастова група 55-64г. – двама служители, от 35-44г. -2 служители и от 45-54г. – 1 служител.

Петимата служители са изразили мнение, като препоръка – да се увеличи издръжката на потребителите.

Анкетата обхваща шест потребителя. Двама от мъжете са на възраст от 55 до 64г. възраст и един над 64г. Две жени над 64г. и една от 55-64г. възраст.Потребителите нямат препоръки и споделят, че се чувстват добре.

Общинска дейност

Домашен социален патронаж – капацитет 150 клиенти

Реализирането на дейностите по тази социална услуга включва предоставянето на храна за обяд, поддържане на хигиената в помещението, съдействие за снабдяване на необходимите помощни средства. ДСП предлага битови услуги – закупуване на хранителни продукти, лекарства от първа необходимост и административни услуги.

Обществена трапезария – капацитет 50

Домашния социален патронаж към ОССУ реализира дейностите по Обществената трапезария. Реализирането на дейностите по тази услуга включва предоставянето на храна за обяд – супа, основно ястие, хляб и десерт.

Програми и проекти

Дейност „Личен асистент”

Дейността „Личен асистент” цели облекчаване на положението на семействата, в които има човек с трайни увреждания, нуждаещ се от постоянни грижи. По проект „Подкрепа за достоен живот” по ОП „РЧР”, който се изпълнява от Агенция „ Социално подпомагане „ в партньорство с Дирекция „СП”и Община Велинград се финансира за дейност личен асистент – 79 потребители, по който бяха наети 79 асистенти за 2013г., 107 – потрелбители и 107 лични асистента за 2014г. Едновременно с това по НП „Асистенти на хора с увреждания” се обслужват 35 нуждаещи се от лични асистенти чрез Дирекция „СП”, което е максимално възможния брой ползватели по тази програма.

През 2013г./2014г. към Община Велинград, беше реализиран проект „Помощ в дома”, който беше финансиран за 50 потребителя и 30 асистента. Община Велинград беше бенефициент по проекта на Агенция за социално подпомагане. Устойчивостта на проекта е реализирана като общинска дейност към ОССУ-Велинград, като Звено за услуги в домашна среда към домашен социален патронаж. По Звеното работи 1 социален работник на трудов договор. Потребителите са 44 /12 – лични асисктента, 8 домашни санитара и 8 социални асистента/. Предоставянето на услугата има за цел да подобри качеството на живот на лицата с увреждане и самотно живеещи , чрез удовлетворяване на индивидуалните потребности.

През 2014г. стартира проект „Шанс за всяко дете” по ОП „Развитие на човешките ресурси”. Разкрито е ЦНСТ за деца и младежи с увреждания от 3г. до 29г. възраст. Капацитет – 14 + 10, а персонала се състои от 14 човека. Към 31.12.2014г. са настанени – 14 потребителя. Проекта е насочен към прилагане на нов, устойчив комплексен подход за повишаване качеството на живот на децата и младежите с увреждания и деца и мадежи в риск, лишени от родителски грижи;

Създаване на нови форми на социални услуги от резидентен тип, основани на професионална оценка на нуждите на всяко дете и младеж;

- Насърчаване на равните възможности и разширяване на многообразието и целенасочеността на социалните услуги, предоставяни в общността

- Проект „Социално включване” към 31.12.2014г. се реализира и работи с насоченост, като Център за ранна превенция на уврежданията и услуги за ранно детско развитие от 0г. до 7г.

- Проект „И аз имам семейство” – община Велинград, има утвърдени 18 професионални приемни семейства. Към 31.12.2014г., общ брой преминали деца – 32 деца. По проекта работят двама социални работници на трудов договор.

Изводи за социални услуги за възрастни:

- Проучването показва, че има нужда от преструктуриране и реформиране на Дом за стари хора в ЦНСТ – за възрастни хора;

- В съответствие с нуждите от разширяване на материалната база и подобряване качеството на услугата в ДЦВХУ по проект “Интегриран план за градско развитиеи възстановяване” по ОПРР, е изготвено проектиране с разширение с втори етаж, подобрен достъп с асансьор. Изпълнението на проекта ще отговори на нуждите на потребителите възрастни и стари хора с увреждания за осигуряване на качествена услуга и повишени стандарти.

При заявени нужди може да се увеличи капацитета с още една група от 12 -14 потребители, като държавно – делегирана дейност.

- Проучването показва, че извън обсега на социалните услуги в общността в голяма степен остават хората с онкологични и психични заболявания, с физически и комплексни увреждания и лица/деца с противообществени прояви и такива в социален риск;

Персоналът на всички услуги има нужда от постоянна методическа подкрепа, обучение и супервизии.

Оценка на ресурсите за развитие на социални услуги в община Велинград

Анализ на човешките ресурси за предоставяне на услуги

Важен фактор в развитието на социалните услуги е кадровата осигуреност на предвидените за разкриване заведения за социални услуги. Подходяща квалификация и преквалификация трябва да придобият и общинските служители, които са отговорни за социалните дейности. Във връзка с това е подходящо да се формират партньорства с обучаващи организации и институции за организиране на обучителни курсове, финансирани по оперативните програми (ОП „Развитие на човешките ресурси” и ОП „Административен капацитет”), както и по ОП „Добро управление“ 2014г.-2020г.

С оглед на териториалното разполагане на социалните услуги, община Велинград трябва да направи пълен списък на възможните обекти (сгради, помещения и пр.), които могат да се използват за разкриване на социални услуги. Възможните обекти трябва да са съобразени с визията за развитие на социалните услуги, заложени в бъдещата стратегия на общината.

В Общинска администрация Велинград работи – 1 Началник отдел „ОКВ”, с висше образование- магистър, 1 главен експерт „Социални дейности” – магистър.

Поради факта, че през периода на изпълнение на Стратегия за развитие на социалните услуги в община Велинград 2015г. се постигна основната стратегическа цел за разкриване на широк спектър социални услуги, които обхванаха всички рискови групи – деца и възрастни, е необходимо в структурата на общинска администрация, да се структурира звено – отдел, което да координира, контролира и насочва цялостната дейност по изпълнение на политиките за осъществяване на социално включване на рискови групи от общността. В тази връзка, може да се отчете, че поради липса на административен капацитет, не се прилага ефективно, като инструмент по отношение на социалната дейност, контрола и прилагане на мерки по качеството на услугите, което е важно правомощие на Кмета на общината.

Дирекция “Социално подпомагане” е подразделение на Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика

Структурирана е в три отдела:

Отдел “Социална закрила”
Отдел “Закрила на детето”
Отдел ХУСУ”

Има обща численост 26 броя, като от кадрите 11 са със средно специално образование, 15 са специалисти, бакалаври и магистри. Кадрите са с необходимата квалификация и професионален опит.

Персонал за предоставяне на социални услуги
ДЦДМУ „Надежда” има обща численост на персонала 10 броя, 1 Директор – бакалавър, 2 –ма социални работници – с висше образование- магистър и бакалавър, 2-ма педагози – бакалавър и магистър, 3-ма детегледачи – един със средно и 2-ма с основно образование, 1 хигиенист – средно образование, 1 счетоводител – магистър. Кадрите са с необходимата квалификация и професионален опит.
Защитено жилище „Велина”- обща численост на персонала – 5бр. – 1 Управител –средно образование, 1 социален работник – висше –бакалавър, 1 трудотерапевт със средно образование, 1 социален асистент със средно образование, 1 медицински работник с полувисше образование.
ДЦВХУ – Велинград – численост на персонала – 8бр. – 1 Директор – магистър, 2-ма социални работници /1-магистър, 1-средно- професионално/, 1 счетоводител – висше магистър, 1 шофьор –средно образование, 1 медицинска сестра – полувисше образование, 1 рехабилитатор – полувисше образование, 1 социален консултант средно образование. Кадрите имат нужния професионален опит.
ЦНСТ 1 и 2 – численост на персонала – 18бр. – 1 Директор – магистър, 2 социални работници /магистър, бакалавър/, 10бр. Детегледачи /3 средно, 3 магистър, 4 бакалавър/, 1 счетоводител –магистър, 1 касиер –домакин /средно-специално/,1 параджия – подръжка /средно-специално/, 2 хигиенисти /средно/. Кадрите са с необходимата квалификация и професионален опит.
ЦОП – Велинград – численост на персонала – 7общо – Директор-1бр.магистър Психолози-2бр.магистър,Социален работник-2бр.магистър, 1 бр.-бакалавър-хигиенист-1 бр. Кадрите са с необходимата квалификация и професионален опит.
Домашен социален патронаж – численост 21 – Директор – 1 магистър, 1 гл.счетоводител – магистър, 2 социален работник калкулант /1 средно, 1 висше/, 1 домакин – средно, 1 касиер средно, 1 майстор готвач – средно специално, 3 работник кухня – средно, 2 шофьор снабдител – средно, 2 пазачи – средно, 6 санитари – средно.

Кадрите са с необходимата квалификация и професионален опит.

Специализирана услуга

ДСХ „Ела” – численост на персонала – 19 1 Управител – магистър, 1 социален работник магистър, 1 фелшер – полувисше, 2 медицински сестри – полувисше, касиер домакин – средно специално, 1 служител човешки ресурси – средно, 1 счетоводител средно специално, 2 огняри – средно, 6 санитара /4 средно, 2 основно/, 2 работник кухня /1 средно, 1 основно/ и 1 пазач – средно.

Финансов анализ на дейностите на община Велинград

Финансово-счетоводен анализ на дейностите на общината…

		2013	2014
1.	ЦНСТ 1 и 2 -Велинград	106500лв	255533лв.
2.	ЦОП	50814лв.	106789
3.	ЗЖ „Велина”	54374лв.	54374лв.
4.	ДЦВХУ- Велинград	201880лв.	204925лв.
5.	ДЦДМУ „Надежда”	145351лв.	158890лв.
6.	ДСХ «Ела»	236240лв	245800лв.
7.	Домашен социален патронаж	230000лв.	200000лв.
8.	Обществена трапезария	29955лв.	17085лв.
9.	Звено за разкриване в домашна среда към ДСП		27920лв.

Заключения и препоръки

Основни изводи от ситуационния анализ и оценката на потребностите

Вследствие на демографския срив, характерен за цялата страна, намалява броя на населението в трудоспособна възраст общо (мъже и жени). Застаряващо и намаляващо е населението в селата на някои от селските райони в общината. Възрастовата структура на населението на общината придобива регресивен характер и поради това, че много от младите хора са се установили трайно да живеят в чужбина. Отчитайки различните фактори – външни и вътрешни, които влияят на социалните и демографските процеси, се очертават устойчиви негативни тенденции в социо-икономическото развитие на община Велинград, а именно:

- Неблагоприятни тенденции във възрастовата и образователна структура на работната сила;

- Доминиращ брой регистрирани безработни без специалност и с ниско образование;

-Висок процент на безработицата, особено в селата, при което се наблюдава нарастване на рисковата група на безработните младежи; нарастване групата на безработните над 50 години; циклична безработица – висок процент на регистрираните безработни за втори и трети път; прогресивно увеличение и висок процент на продължително безработните.

- наблюдава се тенденция на структурни промени – ранна раждаемост, абсолютно и относително увеличаване на децата от проблемни семейства, които се оказват в условия на потенциален риск още при раждането си.

- Висок дял на хората с увреждания, както и на самотно живеещите стари хора, пръснати в многобройните селца и махали в общината.

- Висока безработица на младежи със СОП, завършващи образование, поради факта, че липсва продължаващо професионално образование за тях и подходяща трудова среда.

- Липса на възможности за трудова заетост и социално включване на лица с интелектуални затруднения.

Изводи за наличните социални услуги

Общи изводи за състоянието на социалните услуги в общината… по отношение на:

Общи изводи за услугите за деца

Към 31.12.2014 г. отдел „Закрила на детето” при дирекция „Социално подпомагане” град Велинград работи общо по 187 отворени случаи на деца в риск.
Отворените случаи касаят деца със следните предприети мерки за закрила по ЗЗД:
Мерки за закрила в семейна среда по чл. 23 от ЗЗД – 39 случая;
Настанени деца в ЦНСТ – 21 случая;
Настанени деца в ЦНСТ за деца с увреждания – 11 случая;
Настанени деца в приемни семейства – 25 случая;
Настанени деца в семейства на близки и роднини – 56 случая;
Деца, ползващи социални услуги към ДЦДМУ “Надежда” – 18 случая;
Деца, ползващи социални услуги към ЦОП – 17 случая;

Работата на служителите на отдел “Закрила на детето” през2014 г. е свързана със случаи на 63 съдебни и административни процедури: дела за родителски права; бракоразводни дела; дела за издръжка; дела за лишаване от родителски права; за настаняване на деца извън семейството; за осиновяване; имуществени дела; дела за промяна на имена; наказателни дела; сезиране на Прокуратура; деца за прекратяване на настаняване на деца извън семейството; дела на МКБППМН. През2014 г. отдел “Закрила на детето” е работил по 14 случая на деца, които са осиновени; извършва се наблюдение на 4 осиновени деца. През годината отдел “Закрила на детето” Велинград е насочил и работил със 110 деца и семейства към Център за обществена подкрепа и 42 деца към Дневен център за деца и младежи с увреждания “Надежда”.

ЦОП предлага гарантиран набор от услуги по превенция, които да оказват подкрепа на родители и деца, които да подпомагат отглеждането и възпитанието на децата, като училище за родители, училищна подкрепа, информиране на децата за техните права и отговорности, услуги за свободното време на деца, услуги за превенция на рискови групи (млади майки с риск да изоставят децата си, бедни и самотни родители с нисък родителски капацитет; подкрепа на осиновители, родители на деца с отклоняващо се поведение).
В общината е стартирал процеса за утвърждаване на приемна грижа и съвместно с възможностите за настаняване при близки и роднини е сериозен ресурс за превенция от настаняване в СИ.
ДЦДМУ «Надежда» предлага рехабилитационни, социални, психологически, образователни, логопедични, консултативни, подкрепящи и др. услуги за деца и младежи с увреждания и техните семейства. Прилаганите подходи и модели са подчинени на основната дейност на социалната услуга – ползвателите, съобразно с възрастта и степен на увреждане, да участват в ежедневни дейности, които развиват силните им страни, подпомагат тяхното развитие и разширяват възможностите им за интеграция в образователната и социалната среда в общността;
ЦНСТ за деца и младежи до 29г. възраст, дава възможност на децата да растат в среда близка до семейната.
Да се осигури мобилност и да се увеличи процента на средствата за осигуряване на устойчивост на услугите по проект, след тяхното приключване.

Изводи за услугите за възрастни с увреждания и стари хора:

На територията на община Велинград услуги в общността се предоставят по дейност дейност „Личен асистент” по Национална програма «АХУ» -на 35 лица. Функциониращите проекти към община Велинград – Личен асистент, обхващат значителна част от самотноживеещи и хора с увреждания. Предоставяните услуги – Домашен социален патронаж и обществена трапезария предоставят възможност за хранене и обслужване на голям брой самотни хора и хора с увреждания.

Да се осигури мобилност и да се увеличи процента на средствата за осигуряване на устойчивост на услугите по проект, след тяхното приключване

Препоръки

Необходимо е да се развие максимално широко партньорство и включване на всички заинтересовани страни в разработването на общинската стратегия за социалните услуги във община Велинград. Обединяваща роля трябва да изпълнява Работната група, определена да изготви общинска стратегия;

- Необходимо е изграждането на механизми на междусекторно партньорство между институциите за използване на техните ресурси в подкрепа на семействата при преодоляване на бедността и социалната изолация;

- Необходимо е да се разкрият социални услуги в общността, свързани с рискови групи, както следва:

ЦНСТ за възрастни хора /преструктуриране на Дом за стари хора“Ела“
ЦСРИ за лица с онкологични заболявания
Повишаване капацитета на ДЦВХУ /от 12 до 14/
Повишаване капацитета на ЦОП – 50 места
Социално предприятие/ работилница или ферма/ което да предоставя възможност за защитена заетост на лица, напускащи институция, както и трудова реализация на хора с трайни увреждания.
Проектиране и изграждане на допълнителен сграден фонд към ДЦДМУ „Надежда”

– За идентифициране на децата, жертви на домашно насилие, и за семейства с агресивно поведение на родителите е необходимо да се подобри комуникацията с детските градини, училищата и неправителствените организации;

- Необходимо е общините да си взаимодействат на регионално ниво – например за връщане на лица от специализирани институции от други общини и региони или чрез създаване на съвместни социални услуги за отделни рискови групи.

Приложения

Анализ на ситуацията и оценка на потребностите в община Велинград
Анкетни карти /потребители и персонал/

[1] Съгласно Наредба № 7 на МРРБ/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони градовете се категоризират на: много големи градове – над 200 хил. жители; много големи градове – над 200 хил. жители; средни градове – от 30 хил. до 100 хил. жители; малки градове – от 10 хил. до 30 хил. жители; много малки градове – до 10 хил. жители.

[2] Разликата между ражданията и умиранията

[3] От2007 г. механичното движение на населението включва не само вътрешната, а и движението на лица към и от страната.

[4] Причините за тази ситуация се дължат на явленията “етническа мимикрия” (т.е. лица с ромска идентичност публично декларират друга, не-ромска идентичност).

← РЕШЕНИЕ №200

РЕШЕНИЕ №202 →

РЕШЕНИЕ №201

Въведение

Методология

Описание на ситуацията в община Велинград

Население – демографска характеристика ( ? страница)

Икономическо развитие на община Велинград ( 1/2 страница)

Растениевъдство

Здравеопазване

Изводи:

Образование

Жилищни условия

Анализ на групите в риск в община Велинград

Фактори, които пораждат риск за различни групи от населението

Характеристика на рисковите групи в община Велинград

4.2.2 Деца с увреждания

4.2.4 Деца с противообществени прояви или с риск от отпадане от училище

Оценка на социалните услуги в община Велинград (резултати от анкетирането)

Оценка на ресурсите за развитие на социални услуги в община Велинград

Анализ на човешките ресурси за предоставяне на услуги

Финансов анализ на дейностите на община Велинград

Заключения и препоръки

Основни изводи от ситуационния анализ и оценката на потребностите

Изводи за наличните социални услуги

Препоръки

Приложения

Коментарите са изключени!

Областен информационен център

Случайна снимка

Агенция по обществени поръчки

Портал за обществени консултации

Комисия за защита от дискриминация

Местна инициативна група

Търсене

Архив на публикациите

Превод

Посетители